Мога да поизнеса името Толстой само коленопреклонно, с плах шепот, с отрезняло съзнание, наясно с дребните ми размери пред колосалното. Но ми се иска да поразмишлявам над една негова крилата фраза, разбира се, извадена от контекста, така, както се предава: от разговор на разговор, от поколение на поколение, прилагана към различни събития, теми или дискусии. Фразата: „Всички сме еднакви в щастието, а се различаваме в нещастието си". Дали наистина е така?
Разгорещени напоследък интернет - страсти, свързани с какво ли не, и с художествената литература, с изявата й, с щастието и нещастието на ближния и отношението към него, ме увериха, че хората сме различни понякога и в това, което подразбираме като щастие.
Наскоро излезе поредна сборна книга на определен виртуален кръг. Беше последвана от среща на участници, съпричастни и приятели. Нека подчертая, че в изданието не участвам и на срещата не успях да бъда. От другия край на виртуалната връзка, обаче, виждах себе си. Чувствах себе си. Както при антологиите на Буквите, както при един друг проект в същата виртуална среда, за която и сега иде реч.
Вълнението, радостта, усещането, че е като в сън, че всеки миг можеш да се събудиш, защото тези мигове на личен триумф са толкова кратки в сравнение с дългия път на стремежа към тях... Сън е, но заедно с това е и върховно бодърстване, когато разбираш, че постигнатата ти цел не е спасение, както си мечтал. Че утре животът пак ще е същия, че ще трябва да си откриеш следваща цел, за да осмисли дните ти, че светът май с нищо да е станал по-добър, макар някаква невидима разлика има. Това са мигове - философия. Изживяване - притча, която по един или друг начин се случва във всеки един живот. Хора сме и най-великите не се различават толкова от най-нищожните, а тези изживявания все едно са изписани някога от Соломон, в „Еклезиаст и проповедника": суета са, гонене на вятъра. Както всичко останало. Суета са като всичко останало, но си заслужава да бъде изживяно. Частица от душата ми присъстваше сред главните герои, радваше се с тях. Оглеждах свои радости в тях, те оглеждаха своята в моите. И понеже проследих голяма част от написаното за събитията, разбрах, че не съм единственият, че и други като мен споделят същата тази радост. Много позитивна сила, много светлина, но... Не закъсня и другото. Всъщност го очаквах. Познати са ми тези гласове, този маниер да бъде опошлено всичко. Между дебелашката насмешка, която част от горкия ни народ припознава като ирония, между чистото киселеене и прозиране на дълбоки лични проблеми, се открои и съвсем откровена злоба, дори омраза. Като че ли е престъпление някой да е щастлив, да е удовлетворен и да покаже някаква искрица в тунела. Като че ли събитие, свързано с премиера на книга, е кръвна обида към нечетящите. Бих казал - към „нечетящите или споделящите друг литературен вкус", но понеже често съм бил в центъра на подобни събития, макар с различно съдържание, а озлобените гласове са все едни и същи, изключвам подобна възможност.
Да, прав е Толстой: в нещастието си се различаваме. Защото има нещастни, има и нещастници. Нещастникът не е перманентно сполетян от нещастия човек, каквито хора - Бога Ми, за жалост, има доста в „прекрасния ни нов свят" - и перманентно сполетения от нещастия може и често открива щастие в нещастието. И това мога да го кажа с ръка на сърцето. Нещастникът е перманентно нещастен, независимо от това, което му се случва. Такъв е напълно убеден, че чуждото щастие е причината за нещастието му. Дори това чуждо щастие да не го засяга. Той е напълно убеден, че може да изгради своето щастие само върху чуждото нещастие. Дори когато няма никакъв интерес. И понеже, колкото и нещастия да има в света, цял свят не може да е нещастен, за да е удовлетворен нещастника, той все страда. Освен може би в онзи по-кратък и от миг отрязък от време, в който самоцелно помрачи нечие чуждо щастие. Изглежда само тогава нещастникът се чувства щастлив, за да се стреми толкова бясно да постигне това.
Не се намирам за еднакъв в щастието с другите. Толстой е колос на световната литература, но да ми прости.
Човекът, склонен да бъде щастлив, е нещастен, че по света има нещастие.
Склонният да бъде нещастен е нещастен, че има щастие.
А това ги прави различни и в нещастие, и в щастие.
Прочетена от 740