Гайтани вежди, снага топола

Десет приятни начинa за събуждане

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

 

Четири сутринта е. Иван си похърква сладко сюита за „Тигър и оркестър". Богданов трие зачервени очи и се мъчи да пише колонка „10 приятни начина за събуждане". Самият не спи - той бди!

 

Богданов пустосва, защото за него думите „събуждане" и „приятно"  са пълен оксиморон. Как може хем да се налага да ставаш в ранни зори, хем да е приятно. Но колонката е колонка и ще трябва да се напише.

Мисли си Богданов - има един много известен начин. Нищо не може да се сравни със сутрешната ерекция. Но има два тънки момента - така и не е установено опитно дали това е „приятно" за женската половина на населението. Не е много ясно и частта със "събуждане", тъй като е в сила принципа - „и ти за какво ме будиш, като знаеш кое къде е?"

Явно няма да е това. Заравя се Богданов из женски сайтове и чете женски мечти за кафе в леглото, за оня неповторим аромат, който сам си намира пътя до теб /нали сте гледали рекламата на Чаромат?/ и прочие, и прочие. А подносът с палачинки, кроасани и каквото там друго приятно сервираш в леглото е яка допълнителна екстра, която не оставала невъзнаградена. Размечтаваше се Богданов, даже разбужда Иван да му разкаже спомени. Иван промърморва сънен - „бе не можеш да ги разбереш тия жени, всяка сутрин им носиш кафето в леглото, от тях се иска само да го смелят и сварят, а те все недоволни!" И Иван се обръща на другата страна, че му остават да дохърква още няколко страници от сюитата на Тигъра.

Богданов си подсвирква (тихичко) с  уста „Дали хазайката ще идва рано..." и се замисля, че събуждането с нежна хубава музика е може би много приятно. Само да улучиш човека, че оная последната дето се развика - кво е това цигумигу бре, я пусни „Палатката" да поклякам малко за утринна гимнастика.

Замисля се дълбоко Богданов - сложно нещо е това „приятното събуждане". Стомахът му проскърцва и той се замисля, че освен мириса на кафе и ароматът на печени филийки и пържещи се яйца, също събужда много приятно. Но „ръната праи борбътъ" явно е отречен принцип от съвременните еманципирани жени, които сутрин освен кафе и цигара, най-много да похапна едни овесени ядки /или трици, според диетата/. И кви палачинки бълнуваш, като те не закусват откак се помнят?

Тук се намесва Самият, който обяснява, че най-приятното събуждане е това да се събудиш до някого. Защото много хора остават да спят вечер до теб, но малко са тези които остават до сутринта. А нищо не може да се сравни с усещането да се завъртиш на другата страна и да прегърнеш тоя до теб...

Но ако Богданов иска да пише за нещо интересно, да пише за онова събуждане в морските вълни което му спретнаха наскоро. И за „Текилата Сънрайз", която пи за стопляне. И за пясъкът, който после влизаше не където трябва... Богданов го спря и обясни, че то това е за колонка  „Голямото нощно къпане", но снимки не, няма да прилага, и никога не е с онази рускиня, той рускини не познава , и всъщност за какво говорим, и кой ти каза?

 

....................

 

Осем и тридесет. Богданов отдавна е написал колонката и спи сладко. ГСМ-ът буди Иван, който псувайки го търси и се мъчи да включи телепатично кафеварката. Самият не спи - той бди!

 

Прочетена от 635

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси