Искам първо да изкажа голямото си уважение към Христо Блажев и Александър Кръстев за всичко което правят и като сайтове, блогове, книжарници и най-вече с позиция.
Затова е и този, чисто професионален, анализ на учредените от тях Читателски награди „Книга за теб". Надявам се да няма сериозни последствия, освен стандартното разприятеляване, блокиране и прочие емоционални реакции ;)
Накратко за наградите: Награди „Книга за теб" е проект от читатели за читатели - единствените награди, които не се връчват по някакви неясни критически причини, нито по задкулисни договорки, а честно и открито - от гласуване на четящата публика в интернет и жури от книжни блогъри, всеки от които обосновава своя избор.
Ще започна отдалече. Преди 11 години създадох „Буквите" точно с подобна идея - как авторите ще публикуват своите произведения /тогава нямаше възможност никъде другаде/, как ще получават адекватна критика, а чрез системата за гласуване ще може да се подбира сеното от плявата. За жалост много бързо се сблъсках с „приятелските групички", с масираното гласуване, както и контрагласуване с отрицателни оценки /добре, че тук няма такава възможност/. И въпреки неколкократното усложняване на сигурността на гласуването, в един момент се отказа, че не можем да надвием фантазията на кандидатите за слава. Не знам кой е писал софтуера за гласуване на втория етап, но той е тотално незащитен. И изобщо не говоря за дреболии, като гласувания с различни браузери, триене на кукички и прочие. Надали на някой от организаторите им е хрумнало, че може да се отвори многократно екрана за гласуване и след това да се гласува на всички отворени екрани. А това са много дребни хитрини от огромния арсенал.
Затова, когато през 2010 година организирахме конкурса „Търся издател", гласуването беше през специална фейсбук апликация, с фейсбук акаунт. И пак имаше многобройни опити за пробиви на системата (не мога да не спомена една майка от Стара Загора, която беше регистрирала 800 фалшиви акаунти, за да подпомогне дъщеря си). Това наложи проверка на акаунтите на гласувалите за победителите и доста сложни действия по определянето им.
Защо конкурсът не изпълни първоначалните цели на организаторите?
На първо място заради липсата на заинтересуваност в читателите да гласуват. Организаторите, с право, се гордеят, че това са независими награди и зад тях не стои никой. Но това и до голяма степен е и минус - от тези награди нищо не зависи.
Утре, ако сложа надпис на корицата - „Книгата е спечелила първа награда в раздел български художествени книги" това няма да доведе до увеличаване на продажбите извън книжарница „Книга за теб". Затова остана единствено смисъл от гласуване на принципа - „да подкрепим другарче". Това си личи много ясно по броя гласове в различните категории. Докато в категориите издателство и българска художествена книга имаме 800-1000 гласа за една седмица, то в неинтересните категории имам малко гласове - чуждестранна нехудожествена (110), детска (283) и прочие.
Силно си пролича и разликата между поименното и анонимното гласуване. При гласуването във Фейсбук, когато се виждаше кой как гласува, гласовете определено бяха по-малко.
Защо смятам, че конкурсът не изпълнява първоначалните си цели?
Защото в повечето категории, от предложените номинации от журито не остана почти нищо. Което е много жалко, защото си личи че са положили много труд.
Защо участвахме?
Не, за да спечелим, въпреки че вероятно Иван Русланов има и тази цел. Така организираното двустепенно гласуване е идеална рекламна площадка. За предложената от нас книга научиха много хора извън аудиторията ни (която никак не е малка). Допълнителен бонус беше, че книгата се конкурира с „Завладей българките" на Адриан Лазаровски и изравнените сили повишиха допълнително интереса. Крайният резултат няма никакво значение, рекламната цел е постигната.
Защо се отказваме тогава?
Защото всичко това загуби смисъл. Реално в категория „Българска художествена книга" се състезават само нашите две книги. В последните няколко дни за останалите 4 книги, не е постъпил нито един глас (или поне са пренебрежимо малко, сравнено с общия брой гласували). Това не води до никъде. Както казах - в случая крайния резултат няма значение (освен за нечие Его). По-лошото е, не само че с Адриан сме приятели от близо 10 години и аз от години хваля маркетинговите му подходи, а че реално това е една обща агитка. Огромна част от гласувалите са приятели (и почитатели) и на двамата автори.
Явно не сме дорасли още за такива награди. Явно народопсихологията ни е такава. Може би затова и в България не съществува качествена критика. Някак си не изпитваме желание да си изразим мнението и най-вече - да го защитим.
След всичко това вече Ви е ясно - времето за Феърплей мина. "А la guerre comme a la guerre" (на война, като на война). В момента се броят приятели - нашите срещу вашите. Покажете, че Буквите сме голяма сила, гласувайте за романа "Черният ангел: Раждането на един от нас" на Иван Русланов . Гласувайте на този линк: http://www.nagradi-knigazateb.info/balgarska-hudojestvena/
Прочетена от 1232
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.