Гайтани вежди, снага топола

На 23.08.1888г. в семейството на Пейсах /Петър/ Габе и Екатерина Самойловна Дуел се ражда дъщеря - Изидора. Заможните руски преселници, заедно с двегодишния си син Израил (Сеня) вече се били установили в добружанското село Харманлък (днес Дъбовник). Те пристигнали с две големи каруци покъщина, няколко чифта коне, с много земеделски инвентар, волове, крави... Не след дълго се ражда и сестра й Изабела. Бащата бил публицист и общественик. Заможното семейството можело да си позволи и домашна прислужница - една туркиня, която по цял ден шетала в къщата им. Дора я запомнила като хубава жена, грижовна, добра и много чиста. А и какви хубави приказки разказвала, как сладко говорела...

Малката Дора била общително и любвеобвилно дете, което на 6-7 години вече познавала всички, които живеят или постоянно работят в селото.

Първият учител на малкото момиче бил приятел на баща й - Костадин Чехларов. Той я завежда в Балчик, та да учи в отделенията. Но младите и неопитни учителки не са много взискателни към момичето, не се занимават много с него и тя изостава. По-късно държи изпит - за четирите отделения наведнъж и успява да го вземе. След този успех Дора е записана в Трикласното училище в гр. Добрич. По-късно учи в девическата гимназия в Шумен, където се запознава с Илия Блъсков - учител по вероучение. Но този, който е учил при самия Добри Войников, който е написал „Загубена Станка" и „Злочеста Кръстинка" никак не успява да впечатли ученичката си и да я накара поне малко да внимава в това, което говори. На нея й е смешно и не успява дори да запомни уроците.

Времето е било такова, пък и явно общителността на Дора е изиграла роля, но където отиде тя се запознава все с интересни личности, по-късно оставили името си в историята. Във Варна, докато учи в пети клас на гимназията тя се запознава и с Георги Бакалов, тогава 29-годишен, годеник на сестрата на съученичка на Дора. Младият мъж говори не само с годеницата си Койка Тинева, но излиза на разходка и с двете девойки - Мария и Дора. И им разказва за Марс, за Ботев и Левски, за Раковски, за големия Вазов... Това е времето и когато Дора Габе започва да пише първите си стихове. Години по-късно, вече в гр. София, тя ги показва на Пейо Яворов.

След като завършва гимназия, Дора Габе записва естествени науки в Софийския университет (1904г.), а година по-късно вече учи френска филология в Женева и Гренобъл. През 1906г. се завръща в Родината и започва да преподава френски език в Добрич.

Първото й публикувано стихотворение е в сп. „Младина" (1900), гр. Шумен. И името му и то като начало - „Пролет".  Истинският ѝ творчески дебют идва по-късно. Когато нейни стихотворни цикли са одобрени и поместени в списание „Мисъл". Да, да! Списанието на кръг „Мисъл". На безкрайно критичните и отричащи дори поезията на Вазов д-р Кръстев, Пенчо Славейков, П.Ю.Тодоров и Яворов. Тези публикации са съпътствани и с такива в „Демократически преглед" и „Ново пръцка на общество" през 1905-1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години пише поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии, материали за чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели, които биват публикувани в списанията „Съвременна мисъл", „Златорог, „Полско-български преглед", „Демократически преглед", „Листопад", „Добруджански преглед", „Изкуство и критика" и др., във вестниците „Слово", „Епоха", „Вестник на жената", „Свободна реч", „Зора", „Женскиглас", „Мисъл", „Съвременник", „Вестник на вестниците", „Дневник", „Заря" и др., в детските периодични издания „Светулка", „Детска радост", „Детски свят", „Другарче", „Детски живот", „Росица", „Славейче", „Весела дружина", „Прозорче" и др.

Първата лирична стихосбирка на Дора Габе, „Теменуги", е написана под влиянието т. нар. сецесионен сантиментализъм и на налагащия се все повече символизъм. Създадена е с редакторската намеса на П. К. Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев.

Дебютът й в детската литература е в „Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов през 1921. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката на детското литературно наследство.

През 1924г. издава сборник мемоарни импресии, който няма аналог в нашата литература. Това е сборникът „Някога", който съдържа етюди, описващи психологическите състояния на детето. Неговите преживявания, емоции, въпросите, които то си задава, отговорите, които намира. Въпроси, на които възрастните или не могат, или са забравили как да отговорят.

През 1927 г. е издадена повестта й "Малкият добруджанец", където разказва за живота в Добруджа под румънска окупация. Друга нейна книга е "Когато бях малка", където разказва за своето детство. През 1934г. е публикуван романът "Мълчаливи герои", посветен на живота на единствения, загинал от заблуден куршум, българин при Съединението - капитан Райчо Николов. Издава книга за живота на майката на Георги Димитров - "Майка Парашкева".  (A тези, които предпочитат да четат личните писма и да се ровят повече в чаршафите, а не в стиховете и словата, споменават, че и Георги Димитров, наред с множеството български поети и писатели, като започнем от Яворов и възрастния Вазов, не е бил равнодушен към Дора Габе).

Нейната всеотдайна дейност не спира и след 1944г. Тя отново публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче", „Дружинка", „Деца, изкуство, книги" и др. През 1925 Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библиотечната  поредица „Библиотека за най-малките". В периода 1939-1941 е редактор на детското списание „Прозорче".

През 1961 г издава единствена по рода си картинна книга - "През нашите очички". Дора Габе споделя, че единствените хубави неща в нейната душа са получени от стиховете и децата.

Дъщеря на общественик, Дора Габе не ограничава своята дейност само с литературата и френския език. Тя е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Клуба на писателките, на Българския ПЕН-клуб (1927) и негов дългогодишен председател. Съветник е по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950), представител на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.

И понеже, когато една звезда огрява живота ти, нощта не е чак толкова голям проблем. А когато сърцето ти е устремено, а мислите ти са високо, винаги има време за още нещо, дори и да няма време за почивка, от 1917г. до края на живота си (16.11.1983г.) Дора Габе не престава и да превежда - от полски, чешки, руски, френски, гръцки. Тя е преводач на  творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Л. Стаф, А. Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, И. Волкер, Е. Флеч, В. Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Я. Сайферт, А. Слуцки, В. Броневски, В. Имбер, С. Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, М. Лундемис, Я. Рицос и много други.

Може би, най-големият й сред тези трудове са антологиите „Полски поети" (1921г.), на които тя е не само преводач, но и съставител, редактор, автор на характеристиките на творците.

Но не само тя не спи, за да може нейните братя по перо да бъдат познати на българския читател. Отделни нейни книги, както и творби са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Поетесата, жената Дора Габе е носител на множество български и чужди награди и отличия, грамоти и дипломи - свидетелство за признанието пред таланта й, между които е и полският орден „Усмивка на слънцето“, който тя получава през 1979 г. И до сега е единствената българка, получила това отличие. 

Признание за таланта й, за дейността й, за позициите й е и учредената литературна награда за цялостно творчество на нейно име.

...

Може още много да се напише за Дора Габе. Но не това е целта на тези ни колонки. Познанието е добро и полезно, познаването на нашите творци би могло да ни даде ориентир, да ни бъде критерий и да ни предпази. Но само ако сами достигнем до него. Затова и целта ни е да напомним. Да споменем. Да подсетим. Защото те живеят в нас, ако успеем да чуем гласа и думите им.

 

Загубена

 

Загубих се в най-тъмната гора.

Очите ми изсмука хладен ручей,

а моята другарка вече се прибра

и портите на своя дом заключи.

 

И сне от шията си скъп гердан,

пред сън зарови в пепелта главните.

Завиждаше на моя гъвкав стан

и на косите ми, и на очите...

 

Косите ми - играе вятър с тях,

заплита вечер, заран ги разплита

и гони през полето моя смях

като подплашен да се скита.

Прочетена от 2473

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси