Гайтани вежди, снага топола

За една смърт - резултат от агресията в интернет

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Преди дни по телевизията отново стана дума за онази трагедия. Навършва се една година от смъртта на момчето, което след размяна на обиди по интернет е убито от свой съученик. Разследването продължава. Според едни експертни решения младият човек е починал от епилепсия, а не от получените юмруци. Според други - той никога не е страдал от епилепсия. С епилепсия или не, краткият му земен път свършва по време на побоя. Баща му сега се бори за истината. Обикновен човек, измъчен. Не показва страданието си, не може и да го скрие. Не даваха кадри от др    гата страна, но те едва ли биха били по-малко разстройващи. Защото отново става дума за млад човек, при това не някакъв престъпник, а добре възпитан, учещ се отлично, без противообществени прояви. Кое е направило от този младеж, пред който е и живота, и любовта, убиец?

Не знам какъв сайт са използвали. Не знам също какъв е бил конкретният проблем. Но той е без значение. Голяма част от сайтовете в България са се превърнали от средство за комуникация в инкубатор на агресия. Не правят изключение и някои литературни сайтове, дори напротив - византийското двуличие на някои администратори, които се вживяват в ролята на мъдри и властни монарси от отминали времена, които уж не толерират вербалното насилие, а само "конструктивните критики", може да измами за определен период част от потребителите си, най-вече

  тези, които са пряко облагодетелствани от положението. Но с времето тъмните и мътни страсти ескалират. Атмосферата е всичко друго, освен творческа, литературна; тя гони тези, които се нуждаят от такава и привлича онези, които търсят точно тази среда, в която да отприщят демоните си, да се освободят от натрупаната ярост от трудно поносимото си ежедневие. И не само в литературните - в много сайтове, независимо от насочеността им и интересите, общото, което се изявява, когато няма воля за по-добро нито от страна на потребителите, нито от стра  на на администрацията, е АГРЕСИЯТА. Набързо да скицирам и най-обичайните агресивни елементи: политическите ултраси, псевдо - интелектуалците, псевдо - моралистите, хейтърите, критикарите, тролите. От млади бунтари без кауза до обикновени мърморещи старчета, от тормозени от всевъзможни сексуални комплекси до социопати с изключително ниски прагове на задръжки. Общото между тях: високи претенции - ниско покритие, неуморност в препирането и умение да създават интриги. Основното им постижение: сриване на идеите на системи, в които са вло  жени навярно десетки, а може би стотици милиони, но освен това години труд, душа и непоправимото: социално съгласие, комуникация, постигната с продължителни усилия, проявена воля от страна на множество хора, разрушена като с бомба от единици.

Най-опасното, за което малцина се замислят или по-точно: мнозина отказват да се замислят, е създаването на опасни модели на подражание. Възможно най-опасните. Възрастни хора, а сред тях има дори учители, се държат като жестоки деца. Агресивните юзъри са обикновено изключително инфантилни. Това понякога се припознава за чувство за хумор и разсмива, понякога се припознава за мъдрото умение да "не гледаме насериозно", което е и причина за неволното им толериране, дори симпатизирането на такива.

Но тези, които са най-близко емоционално до такова поведение, са младите и неизградени характери; те бързо асимилират тези черти като свои, което рано или късно води до най-трагични резултати.

И е редно тези възрастни с изградени характери, които намират в подобно поведение нещо "симпатично", да се замислят: наистина ли е чувство за хумор това, просто умение да се гледа несериозно ли, градивна критика, искреност, дискусия ли е наистина. И избрана ли е най-уместната форма за изявяване на подобни качества. Ако не е най-подходящата форма, то това не се ли отразява и на съдържанието на вложеното? А до какво води то?

Буквално на сутринта, след телевизионните репортажи, пак се намериха юзъри, които остроумно откриха скрита мъдрост в агресивното поведение.

Препоръката ми към тях (и към всички като тях) е да се срещнат с бащата на мъртвото момче и да му кажат лице в лице това, което мислят.

Време е да кажа какво мисля и аз: агресорите в мрежата са убийци!

Прочетена от 584

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси