Според една от версиите за смъртта на Езоп, той е избрал наказанието за свободните граждани и предпочел да скочи в пропастта като свободна личност, отколкото да спаси живота си като отново стане роб. Защото свободният в своите мисли не може да бъде роб в своя делник.
Литературният герой от ренесанса Дон Кихот споделя със своя верен оръженосец, че свободата е най-скъпото нещо. Роденият за свобода не може да направи компромиса друг да управлява съдбата му, защото това би било по-страшно от неговата физическа смърт.
За свободата по време на Българското възраждане стотици патриоти извършват подвиг саможертва. Бунтът на мисълта ражда герои, които остават в историята. Борбата за свобода на личността на свършва с борбата за национално освобождение. И робството не свършва с Трети март.
Къде сме днес, ние, уж родените свободни в компютърния 21 век? Робството на примирението не отнема ли свободата, която ни е отредена? Свободни ли сме истински да бъдем себе си, да отстояваме своите права на хора, творци и личности? Не е ли също толкова страшно робуването на готови рецепти за съществуване и подчиняването на правилата, измислени и наложени от някой друг.
Роденият за свобода творец не може да бъде роб. Той никога няма да пише това, което се иска от него, а това, което иска неговото съзнание. Ще брани своите герои и творби и ще отстоява своята позиция. Дори когато остава непризнат, ненаграждаван и непубликуван.
Дали си струва? Историята доказва, че свободата е по-скъпа от златото и примиренчеството, от животът-живуркане и животът-дрямка.
Изборът е само наш и ние го правим всеки божи ден съзнателно или не.
Прочетена от 999