А какви ли ще са премиерите на книгите в бъдещето? Много е вероятно срещите на читател с автор да са виртуални. Или предимно виртуални. Тук удобството и физическите възможности ще имат решаваща роля, а всички виждаме накъде се развива светът. Както електронната книга е наследила черти от вековните традиции на хартиения носител, така и тези виртуални премиери ще приличат много на провежданите до сега. Говоря обаче за времето, а то едва ли е далечно, напротив, смятам, че по-скоро ще е близко настояще, а не бъдеще, когато виртуалната среда ще се развие дотам, че ще можем да сме част от нея и с шестте си сетива. Да помирисваме и да вкусваме. Да чувстваме докосването, а с него, разбира се, и насладата и болката на тялото. Тежко на хейтърите, които приемат само физическата болка като реална, а душевната, която причиняват с агресията си в сегашната виртуалната среда, смятат за нещо нереално и им се струва забавна. Тежко и на повърхностните, които лекомислено приемат подобно отношение към човешката чувственост. Но да оставим изкривеното отношение към мрежовия живот. Технократът и практичните необходимости на човечеството се оказват по-добрият аксеолог, а времето налага тезата им като правилната и според нея, щат - нещат, и "мъдреците", които са я отричали, започват да я приемат. Като средство, единствено като средство на реалността, виртуалът ще се развива, отстъпвайки й все повече територии в себе си, давайки й все по-голямо право на действие. И освен че ще можем да помирисваме, да се наслаждаваме на вино, ром или лимонада като гостуваме някъде, да се докосваме и повече от реално да си изневеряваме във виртуала, ще имаме и онова шесто усещане, за което винаги се спори, но което пък никога не ни лъже.
Едва тогава на автора няма да му е необходимо да пътува, за да се среща с читателите си. Какво си представям още: понеже всички ще си имаме многомерни аватари, някои от авторите или публиката може да предпочете да не е себе си, а копненията си. Лично аз ще си излизам с възслабата си, леко прегърбена фигура, с нервните си движения и дрехите, които социалното ми място позволява да облека, а аз и не съчетавам с голям вкус. Ще се явявам с всичките си слабости, защото те за мен са част от силните ми страни. Какъвто ме е създал Господ - Бог, а аз с волята си съм се редактирал, такъв. Другото е много лесно и едва ли би имало психологическата дълбочина на един живот. Но всичко това е въпрос на избор и лично отношение. Вероятно някои ще приемат формите и лицата на класици от миналото. От почит, от това, че онези - безсмъртните, са им повлияли, или от суета. Ако са сред публиката, много ще радват и автора. Представяш ли си на твоя премиера да присъстват Шекспир, Молиер, Достоевски или Кафка. Е, възможно е да има и Маркиз Дьо Сад, но все пак това е само аватар. И образът на твой читател. Повече ще бъдат героите, което е още по-интересно. Представяш ли си Ахил и Хектор един до друг, вперили поглед, увлечени и заинтригувани от представяното им четиво. До тях - Малката кибритопродавачка, с огромни огнени очи, нуждаеща се от топлина, откриваща я тази вечер в красивия свят, който виртуалната среда сама за себе си не може да създаде, но поне дава възможност на художественото творчество да го направи. А тя, Малката кибритопродавачка, може да е доста възрастна, че дори мъж. Същото да се отнася и до - например - Пипи Дългото Чорапче, седнала до нея. Или пък за тримата мускетари зад тях. Не е изключено да присъстват вещици, караконджули, пирати... Може да са там и живите тъмни облаци от наноелектроника на Майкъл Крайтън от "Жертвата", че и динозаврите от по-популярните му романи. Надявам се обаче, че повечето ще бъдат герои, не толкова именити, които едва сега трябва да получат имената си, дори да бъде писано тепърва за тях. Истории от плът и кръв, копнежи. Тайнствени жени и мъже със замислени изражения. Живи истории от бит, който колкото и да е различен, едва ли носи коренно различна философия от днешния.
А залите? По-добрият уеб дизайнер ще е домакин. Ще има, разбира се, библиотеки с миризмата на хартиени издания. Ще има и книжарници. Стъклени изкуствени острови в екзотични климатични пояси. Ще можем да си позволим според епохата на действието на книгата, и декор. Представяте ли си да стоите до Шостакович, в онова помещение, в което, вдъхновен от падащите бомби, е удрял с клавишите на пианото, изпълнявайки може би най-хубавия, и при всички случаи най-популярен, мотив на "Ленинградска симфония"; или ако героят е Франсоа Вийон - премиерата на книгата да е в кръчма от средновековна Франция. Ако действието на романа е в Антична Гърция - агорите, сред които се е разхождал и е създавал контакти Сократ. Пиратски кораби, бомбоубежища, сламени колиби сред африкански джунгли, според книгата. Или пък, ако човек е по-суетен или пък по-изискан, може да си позволи всякакъв лукс и дворци, каквито настоящето ни ще въздигне. Лично аз пак ще си предпочета книжарниците или библиотеките. Най- на душа са ми. Защото всяка книга в тях е като коридор, който може да отведе към което и да било от другите - невъобразимо много, места.
И като за край на тези размишления, преди началото на това, което неизбежно ще се сбъдне, да изразя и едно опасение, и една надежда.
Дано не се сбъдне и единствено реална да остане художествената измислица.
Прочетена от 910