Гайтани вежди, снага топола

За приказките и делата в оценките на хората

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

За приказките и делата в оценките на хората

Маратонът "Търся издател" е пред своя финал, а аз съм изпълнен с онова приятно усещане, сигурно всеки от вас ще го разпознае - когато току-що си затворил прочетена, много ценна книга и благодариш на живота, че те е имало, че ти е била дадена възможността да прелистиш тези страници, една след друга, до самия финал. С други думи, чувствам се душевно забогатял. Колкото и да са ми дошли тежки някои истини, колкото и ревизии трябва да си направя - на душа, на мислене, на отношение към приятелство и неприятелство, на начините си на представяне, на доверието си и изобщо на отношението към думите, а последното означава и към хората.

Всички знаем, че приказките не са дела, че приказки е едно, Слово е друго. Малко подозираме колко голяма е в действителност разликата между приказки и дела. Особено в публичното пространство, особено пък в интернет. И на повечето ни се иска да повярваме, че Словото доминира, че силата му е достатъчна, за да има позицията си. Не е вярно! Словото е дело. Приказката е приказка, нищо повече. И когато има ясна система, която да отделя едното от другото, резултатите може да изглеждат много странни. Шумно изразеното като "обществено мнение" често няма никаква връзка с реалността. Напротив: точно обратното. Пример: много преди броячите на блог.бг да се бъгнат и да станат толкова лесни за манипулация /т.е. когато можеше да им се вярва/, бях заел лидерско място като един от най-четените блогъри в България. С експеримента ми "фриволни разкази" просто останах без всякаква конкуренция. Точно тогава обаче ползвах опцията модерация и не можете да си представите колко искрено възмутени, критични на ниво или без всякакво ниво, заплашителни, гневни, цинични и какви ли не отзиви не пусках. Това малко промени същността, защото, Слава Богу, мога да модерирам само моя блог, а не изобщо публичното пространство. Дори самият аз се подведох, че този успех се дължи на агресивната сексуалност на героите ми и еротиката, типична за този ми експеримент. Да, но въпреки цялото отрицание и приказки, приказки, приказки, успехът ми бе налице. Колкото до еротиката, много опитаха да привлекат по този начин читатели. Резултат: кратък. Писание, две. Скандал, два. После - какъвто си бил винаги. Самият аз съм правил единични опити - "за да видя какво ще стане", да повторя онова. Не се получи. Било си е с времето. Било е на мястото си. Било е вдъхновение. За кратко е било. Трябвало е единствено да му се радвам, а аз... Не го правех съвсем. Твърде се интересувах от хорските приказки, като не съдех за отношението по делата им. А беше ясно: освен броячите, и покупките на книгите ми го доказваха. Казваше ми Иван Богданов: "Радвай се, че те говорят. Тревожно ще е да не го правят!" (цитатът е свободен). Сега повече от всякога съм убеден в правотата му. С конкурса "Търся издател" освен душевно богатство и истина, получих и някои малки големи бонуси в живота. Например, върнах се в един форум, в който бях спрял да сърфирам. Просто една приятелка реши да пусне там заявката ми и като видях доброто отношение към мен, трогнах се, стана ми мило. В същия форум обаче буквално разкъсаха, прегазиха, сдъвкаха, а накрая получи и бан, един от лидерите в конкурса "Търся издател". Да, но той си остава лидер. И книгата му ще бъде издадена. Желая му успех! Още един пример за голямо разминаване между приказки и дела. А примерите са още много, много. И освен пълна ревизия на поведението си и излагането на творбите, ще направя и една редакция на правописа в душевната ценностна система и доста кавички ще сложа на думичките приятел и читател.

Гениален автор съм бил, богата душа, голяма фантазия, самата чувствителност, магьосник на думите и "жалко, че такива като мен умирали бедни и неразбрани" и т.н., и т.н. Много ме уважавали, много ценели четивото, което предлагам, но не чак толкова, че да гласуват или да се застъпят за глас, че да получи това четиво живот.

Разграничаването на приказките и делата в оценките на хората - ето първото нещо, което трябва да направи един автор, за да излезе от Пустинята на духа.

 

 

 

 

 

Прочетена от 408

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси