За приказките и делата в оценките на хората
Маратонът "Търся издател" е пред своя финал, а аз съм изпълнен с онова приятно усещане, сигурно всеки от вас ще го разпознае - когато току-що си затворил прочетена, много ценна книга и благодариш на живота, че те е имало, че ти е била дадена възможността да прелистиш тези страници, една след друга, до самия финал. С други думи, чувствам се душевно забогатял. Колкото и да са ми дошли тежки някои истини, колкото и ревизии трябва да си направя - на душа, на мислене, на отношение към приятелство и неприятелство, на начините си на представяне, на доверието си и изобщо на отношението към думите, а последното означава и към хората.
Всички знаем, че приказките не са дела, че приказки е едно, Слово е друго. Малко подозираме колко голяма е в действителност разликата между приказки и дела. Особено в публичното пространство, особено пък в интернет. И на повечето ни се иска да повярваме, че Словото доминира, че силата му е достатъчна, за да има позицията си. Не е вярно! Словото е дело. Приказката е приказка, нищо повече. И когато има ясна система, която да отделя едното от другото, резултатите може да изглеждат много странни. Шумно изразеното като "обществено мнение" често няма никаква връзка с реалността. Напротив: точно обратното. Пример: много преди броячите на блог.бг да се бъгнат и да станат толкова лесни за манипулация /т.е. когато можеше да им се вярва/, бях заел лидерско място като един от най-четените блогъри в България. С експеримента ми "фриволни разкази" просто останах без всякаква конкуренция. Точно тогава обаче ползвах опцията модерация и не можете да си представите колко искрено възмутени, критични на ниво или без всякакво ниво, заплашителни, гневни, цинични и какви ли не отзиви не пусках. Това малко промени същността, защото, Слава Богу, мога да модерирам само моя блог, а не изобщо публичното пространство. Дори самият аз се подведох, че този успех се дължи на агресивната сексуалност на героите ми и еротиката, типична за този ми експеримент. Да, но въпреки цялото отрицание и приказки, приказки, приказки, успехът ми бе налице. Колкото до еротиката, много опитаха да привлекат по този начин читатели. Резултат: кратък. Писание, две. Скандал, два. После - какъвто си бил винаги. Самият аз съм правил единични опити - "за да видя какво ще стане", да повторя онова. Не се получи. Било си е с времето. Било е на мястото си. Било е вдъхновение. За кратко е било. Трябвало е единствено да му се радвам, а аз... Не го правех съвсем. Твърде се интересувах от хорските приказки, като не съдех за отношението по делата им. А беше ясно: освен броячите, и покупките на книгите ми го доказваха. Казваше ми Иван Богданов: "Радвай се, че те говорят. Тревожно ще е да не го правят!" (цитатът е свободен). Сега повече от всякога съм убеден в правотата му. С конкурса "Търся издател" освен душевно богатство и истина, получих и някои малки големи бонуси в живота. Например, върнах се в един форум, в който бях спрял да сърфирам. Просто една приятелка реши да пусне там заявката ми и като видях доброто отношение към мен, трогнах се, стана ми мило. В същия форум обаче буквално разкъсаха, прегазиха, сдъвкаха, а накрая получи и бан, един от лидерите в конкурса "Търся издател". Да, но той си остава лидер. И книгата му ще бъде издадена. Желая му успех! Още един пример за голямо разминаване между приказки и дела. А примерите са още много, много. И освен пълна ревизия на поведението си и излагането на творбите, ще направя и една редакция на правописа в душевната ценностна система и доста кавички ще сложа на думичките приятел и читател.
Гениален автор съм бил, богата душа, голяма фантазия, самата чувствителност, магьосник на думите и "жалко, че такива като мен умирали бедни и неразбрани" и т.н., и т.н. Много ме уважавали, много ценели четивото, което предлагам, но не чак толкова, че да гласуват или да се застъпят за глас, че да получи това четиво живот.
Разграничаването на приказките и делата в оценките на хората - ето първото нещо, което трябва да направи един автор, за да излезе от Пустинята на духа.
Прочетена от 408