Този невинен и прост, на пръв прочит, въпрос много ясно разкрива настройките на авторите.
Според отговорите могат да се разделят на няколко големи групи.
Първата група е на отявлените графомани. Те пишат за човечеството, за бъдещите поколения, които ще ги оценят! Тях изобщо не си струва да ги обсъждаме.
Основната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. При тях авторът и лирическия герой са органически свързани. Те използват творчеството като арт терапия, като начин да прехвърлят проблемите си върху белия лист, с надеждата че веднъж записани решението ще се намери само. Това са близо 80% от авторите. Такъв, да си призная с ръка на сърцето, съм и аз в художествените си текстове.
Всичко написано е в опит да изкараш болката от себе си и да я споделиш с другите. Понякога от това се получава добро литературно произведение, по-често не се получава нищо. Важното в тия произведения е, че си ги написал. Именно затова повечето автори са много сложни с редактирането на произведенията. Нито виждат как могат да ги подобрят, нито виждат защо да го правят - то нали всичко е казано (и всяко пипане на думите реже направо в сърцето ми, добавят по-чувствителните).
Има една междинна група, сечение със следващата, които съумяват да погледнат произведенията си в по-обширен план и да създадат от собствените си болки, произведения в които може да се открие /припознае/ всеки и да намери, ако не решение на проблемите си, то поне споделена емоция. Голяма част от съвремените ни поети са така Те съумяват да претпврят собствените си преживявания, в литературни произведения които вълнуват всеки.
Последната група е най-малка, но реално тя прави литературата. Това е групата на писателите. При тях литературния герой и автора са тотално разделени и освен ползването на някои свои спомени и преживявания, най-често няма, а и не трябва да има нещо общо. Тези автори работят писатели. Те пишат текстове за читателите, без да преживяват емоционални събитията, които описват. Като всяка друга работа и тяхната изисква предварителна подготовка, проучване на проблемите, на фактологията, изследване на потребителското търсене и всички останали подробности, необходими за да се създаде продукт за пазара.
Тези хора пишат основно за пари /те живеят от това/ и естествено и за слава /не познавам сериозен автор, който да не е поне малко суетен/.
За издателите не пише никой. Те не са краен /терминиращ/ елемент в етапа на книгоиздаването. Да напишеш книга, която евентуално би се харесала на издателя е точно както да напишеш стихотворение, което би се харесало на журито на конкурса - действа за момента, но е безсмислено в по-нататъшен период.
Имате това "изпонапредвид" когато пишете книги. Читателите купуват книгите, за да намерят в тях себе си или проблемите си. Те не се интересуват от дълги предговори, в които някой ви хвали, от животоописанието ви, или от това какво сте завършили и на кой ъгъл сте срещнали любовта.
Вземате предвид тези подробности, за да не се окаже, че освен пишете за себе си и издавате книги, които сами вие бихте чели!
Прочетена от 776
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.