Гайтани вежди, снага топола

Ироничната съвест на българския народ - Стоян Михайловски

Камелия Иванова

Поредица: ""

Някой ден ще бъде публикувана книгата ни за старите български родове. За това как във времето, в което българският народ е пазел завета на дедите си и е помнел, че отделният човек може да достигне Божественото чрез рода, са се раждали управници и задаващи законите - в държавата, в културата, в традицията, в битието. Някой ден. За сега, обаче, тази книга все още чака своето време. Защото, както отделната личност, родила се, за да пребъде във времето, е дочакала мига си, така и всяка книга трябва да изчака онзи момент, в който няма да остане просто един хартиен продукт. До тогава всяка неделя се опитвам да ви разказвам за някой от онези, които са се докоснали до Бога.

Един от тях се е родил точно преди 155г., на 7.01., в гр. Елена.  Бащата на Ст. Михайловски е Никола Михайловски - основател на Търновска правописна школа и според биографите е брат на Иларион Макариополски. Целият род на родилия се в зимния ден Стоян е богат, известен и високо просветен. Не остава назад и самият Стоян. Завършва султанския лицей „Галата сарай" в Цариград, след като е завършил училище в Търново, след което, като всички тогавашни будни и образовани младежи, е даскал в Дойран. Това все още е времето, в което онези, отдали се на образованието на бъдещето поколение, са наричани даскали и тяхната дума, воля и желание е било наравно с това на попа и кмета. Независимо, че българският народ е бил потиснат или, може би, точно заради това, той е умеел да оцени знанията на тези младежи и дори побелелите старци, които са имали за своя отговорност да решават съдбината на общността, не са се колебаели да потърсят съветите на даскалите, да ги включат в управлението на училището, църквата, битието народно. А същите тези даскали, въпреки невръстните си години, са знаели що е това отговорност и каква точно е тяхната съдба и мисия... Едни други времена, едни други нрави. В тези времена Стоян Михайловски пише басни, стихове... Оставил името си за поколенията, ако не с друго, то поне с Химна, посветен на първите наши обединители и учители - Светите братя Кирил и Методий.

Наученото в султанския лицей се оказва недостатъчно за Стоян Михайловски и през 1875г. той заминава за Франция, за да учи право. След Освобождението работи като адвокат, съдия, избран е за член на Свищовския съдебен съвет. По-късно е член на Русенския апелативен съд, главен редактор на „Народний глас", началник на отделение в Министерство на външните работи, главен секретар на Министерство на правосъдието, председател на Върховния македоно-одрински комитет, народен представител на няколко пъти. Както казах и в началото - род, от който се очаква да изгражда законите в не една област. Участ, която често е съпроводена със заплахи, отричане, дори и покушения. Да си спомним за Алеко Константинов и за Любен Каравелов и брат му, Петър, както и за уж самоубилия се Яворов... През 1904г. Стоян Михайловски е осъден условно, след като публикува една статия, насочена срещу княз Фердинанд I. Вестникът, намерил смелост да публикува материала е „Ден", а името на статията е „Потайностите на българския дворец". Разбирайки, че самоизолирането на личността от обществото е неправилно и води до вътрешни и не само проблеми, през 1905г. Стоян Михайловски се оттегля от активна обществена дейност, защото знае, че това е единственият начин „ръцете ти да останат чисти".

Литературната дейност на твореца започва през 1872г. - публикува в сп. „Читалище" - Цариград. През годините сътрудничи на различни издания - „Периодическо списание на БКД", сп. „Мисъл" и в. „Ден". Разнообразното му творчество често е подписано с псевдоним - Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Стоян Михайловски, независимо какво е работил, всякога е намирал време не само за огромната обществена дейност, която е развивал, но и за преподаване - учител в Русе, преподавател в Юридическия и Историко-философския факултет, доцент по всеобща литературна история в Софийския университет... Избран е за дописен член на Българското книжовно дружество, а по-късно и за действителен член на същото. Онова Дружество, дето полага началото на съвременната Българска академия на науките. Академията, която напоследък разбуни толкова много спорове... Основателни или не са критиките към нея не е тема на сегашния материал. Но имената на тези, които през годините са членували в нея, идват да ни напомнят няколко неща. Тя е създадена с парите на родолюбивите българи, още в онези времена, в които на картата на Европа България я е нямало. Поддържана е през годините, за да има я България. Хора като Стоян Михайловски са отдавали не само времето, таланта, парите, но и авторитета си, за да се превърне Книжовното дружество в Академия. Академия, подобно на Платоновата, в която учителите да могат да учат надарените ученици, та надарените ученици, надминали учителите си, да сътворяват... ако не Вселени, то поне малки научни светове. Но да се върнем на Стоян Михайловски. Творчеството му, както писах, е разнообразно и голямо. От него в сегашното училище се учи само Химна... и някои от басните му. Някога се споменаваше и „Книга за българския народ". Но през всичките години като че ли всички управници се страхуваха от неговите „Железни струни" или от „Сцени от парламентарния живот в България", та те дори и не се споменават в учебниците по литература. „Книга за оскърбените и онеправданите" - чели ли сте я? А тази „за нашите писачи и газетари"? Време е, време е да си спомним не само басните на Стоян Михайловски. Думите му, колкото и да не ни се иска, звучат актуално, много актуално и днес, независимо че той се преселва в друг свят преди почти един век - на 03.08.1927г. Наредил се в редица на Небесните духовни учители, които дори и от там водят България към бъдното със своето Слово.

  

 

 

Библиогарфия

 

* Сцени от парламентарния живот в България. 1884

 

* Бог. Библейски стихотворения. 1889

 

* Поема на злото. 1889 /1939, 1943/

 

* Novissima verba. Стихотворения. Т. 1. 1889

 

* Железни струни. Стихотворения. 1890

 

* Currente calamo. Краевековни стихотворения. 1890

 

* Книга без заглавие. Стихотворения. Ч. 1. 1892

 

* Сатири. Нашите писачи и газетари. 1893

 

* Философически и сатирически сонети. 1895

 

* Книга за българския народ. 1897 / 1931, 1938, 1946, 1991/

 

* По прекия друм. Бележки и размишления. 1901

 

* Пробуда и възход. 1902

 

* Книга за оскърбените и онеправданите. 1903

 

* Източни легенди. 1904

 

* Днес чук, утре наковалня. 1905

 

* От развала към провала. Диалогизирани очерки. 1905

 

* Словоборците станаха богоборци. Поема. 1908

 

* Позив към българския народ и българската интелигенция. Ч. 1. 1911

 

* Съчинения. Т. 1. 1918

 

* Неиздадени съчинения. Т. 1-2. Увод, бел. и уредба от Ив. Богданов. 1940-41

 

 

 

 

 

Прочетена от 1730

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси