Гайтани вежди, снага топола

За авантюриста и рицаря на Словото

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Преди дни един приятел ми призна: "Словото винаги ми е било доспехи. Грижа се за тях - да бъдат чисти и изрядни, да блестят и да имат благороден облик. Да са в служба на справедливостта, красотата и любовта. Пренебрегвал съм често себе си, за да им отдам времето за поддръжка. Знаеш, че са харесвани, че много дами се впечатляват от тях. Тъжно е, когато ги свалиш пред жена и по лицето й прочетеш разочарование, видиш издайническия израз, от който разбираш, че тя предпочита да легне до празните ти доспехи, отколкото да те прегърне. Чувствал ли си се така?"

Не му отговорих искрено. Не бях подготвен за подобен разговор, а и в емоционалното състояние, в което се намираше, той самият не е беше готов за моя отговор. Ще го направя сега.

Първо ще изразя известно възхищение към подобни рицари. Доспехите са тежки. Всеки човек и без друго си носи кръста, а да добави сам допълнителен товар към него не всеки е способен. Още по-малко са способните да издържат товара на доспехите и да преминат пътя си. И ако отворя очите си и погледна към пустинята на духа, ще видя, че тя е застлана с тела на смели, но недостатъчно силни и издръжливи души, непожелали да се лишат от товара на своето благородство, от своите доспехи. Ще видя, навярно, и много прогнили части от захвърлени екипировки и побъркани голтаци, които някога са ги носили. Господ е безпощаден единствено към хората, захвърлили дарбите си, и към тези, които веднъж са направили избор да носят товара, но не са издържали и са го захвърлили, те са много по-зле и от умрелите си събратя.

Второ, от своя страна ще си призная, че словото ми никога не е било доспехи. Напротив: събличал съм се с него. Търсил съм онази чиста невинност на природата и греховността й, заложена у всекиго. Движил съм се, воден от ехото, идващо от дълбините на най-скришното и най-потайното, онова, което ни е трудно да признаем и пред себе си. Никога не съм обричал словото си на благородни каузи, често то само, вместо мен, се е обричало и ме е обричало на всичко онова, на което по своя воля е служил моя приятел, рицарят на словото. Съществена разлика е, че никога не са ми тежали доспехи, а - напротив, намирал съм лекота и облекчение. Думите ми не винаги са изглеждали знатни и благородни и не са били такива. Често са били продиктувани от чисто егоистични подбуди, че дори от демони. За разлика от този мой приятел, аз нямам стабилна ценностна система при употреба на словото. Това, разбира се, не ме лишава от отговорност и дори моята е по-голяма, защото съм наясно, че използвам думите по далеч по-опасен начин. И ако той е рицар на Словото, аз съм авантюрист в Словото. Няма как да почувствам огорчението му, че жена ще предпочете да легне до доспехите ми пред това да прегърне мен, защото нямам никакви доспехи, а онова, което за него е доспехи, в моя случай си е част от мен. Но за разлика от мен, той винаги може да си свали доспехите, да си почине от тях и да бъде просто човек. За мен това е невъзможно, не мога да съм просто човек без това, което за него не е повече от една броня. По-свободен в едно, аз съм далеч по-заробен в друго.

Скицирах две творчески начала - една и съща заложба, извяваща живот по различни начини у повечето пишещи.

Прочетена от 995

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси