Вчера беше много срамен ден за България. Новият и собственик имаше рожден ден. И по стара прабългарска традиция, всички велможи се надпреварваха да му връчват подаръци.
Кметицата му връчи новопостроената Южна дъга от Околовръстното шосе на София (която от няколко седмици е готова, но се чакаше важният Рожден ден), министрите му подариха Златна ножица (малка му била), но най-голям подарък му направиха депутатите от ГЕРБ. Те приеха набързо, на второ четене Законът за горите. В който има толкова фрапиращи нарушения и е писан в услуга на Ценко Минев /шефът на ПИБ/, заради който в най-дългата и снежна зима на Витоша не работеше нито една писта.
Накратко законът дава разрешения за следното:
- за първи път от 1955г държавните гори ще се секат двойно над техния естествен прираст
- за първи път в историят си държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост без да е нужно съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.
- от днес държавата ще спонсорира строителството на ски-курорти и голф игрища, освобождавайки ги от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите;
Навръх на всичката тази простотия, излязоха кадри, как новоизбрания ни президент, ухилен като тиква, държи наобратно националния флаг /знак за война от незнайни времена/.

И когато вече се запитвах сериозно в каква държава живеем, близо 2000 млади хора, вместо да хванат пътя към летището, набързо се организираха и окупираха за близо 2 часа Орлов мост. Това причини огромни задръствания, защото /за тези които не са от София/ това е една от основните артерии, по които се стига до Младост и Дружба /половин София в общи линии/.

Срещу тях веднага беше хвърлена всякаква полиция, включително и конна. Хората се държаха спокойно, но твърдо. Имаше много случаи, където прегръщаха полицаите и им подарявах цветя.
И така успяха да удържат блокадата близо два часа. Нещата свършиха както нормално свършват в тоталитарните държави - полицаите все пак успяха да пробият блокадата и възстановят движението. Но това не е важното - все пак това беше демонстрация, а не барикада.
Важното е друго - че на фона на всеобщото мрънкане как не живеем в държава и как всеки да си хваща самолета колкото може по-бързо, на фона на самозабравилите се управници, младото и активно население показаха, че повече няма да стои и приема всичко безучастно. Върнахаме в едни времена, преди 21 години, когато след първите избори вдигнахме студентските стачки.
В услужливите медии, естествено, няма ии нито дума за протеста. Той не се е случвал. Имало е само рождения ден на Бойко Борисов.
Но идват избори. Време е да не гласуват само пенсионерите!
П.С. Веднага след това полицията беше завардила и Попа, защото се страхувала нещата да не се пренесат там.
Прочетена от 4673
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.