Гайтани вежди, снага топола

Наближава пролет. Старите неща си заминават, но се раждат нови.

И докато от една страна, на майка и остават броени дни, от друга, се радвам на новото начало с Клуб Буквите.

Това, което се опитваме да направим, не е поредната говорилня или готина групичка, която се събира периодично в някое заведение на чаша бира, клюки и рецитации.

Извиняваме се, ако някой е останал с погрешна представа.

„Клуб Буквите" е продължение на оная мечта, с която преди 10 години създадох сайта - да има място, където можем да си говорим и обсъждаме литература.

За съжаление нещата не се развиха както очаквах, най-вече защото подцених нуждата на хората от общуване.

За десетте си години съществуване Буквите се разви различно от началната си идея и от един сайт за самопубликуване се превърна в сериозна  литературна фондация, с ареал на действие много извън сайтовете.

„Клуб Буквите" е една от насоките, в които смятаме да се развиваме. В него се стремим да обединим автори, които имат сериозно желание да се занимават с литература и нивата им на мислене са много над   „Поздравче, това стихо ми хареса".

Ще се постараем да осигурим среда, в която авторите да се развиват, възможности да се общува на високи  литературни нива, да се получават консултации за писане, за издаване, за работа с медии, реклама на книги и хиляди неща, нужни в бизнеса книгоиздаване.

Защото писането е сакрален творчески процес между автора и листа, но книгоиздаването е бизнес, в който има множество правила и условности.

Една от важните страни в него е защитата на авторските права. Скандалът с изплагиатстваната стихосбирка е съвсем пресен, а никой не се запита:  какво направих аз, за да си защитя правата?

Но това не е реклама на Клуба. Въпреки че реално изпълняваме функциите на един писателски съюз /или по-точно функциите, които те би трябвало да изпълняват/, определено не гоним членска маса. Всъщност с повече хора се работи и по-трудно.

Приемът на членове не е преустановен, но приемането ще се решава от членовете на клуба. Всъщност, ако целта ви е само една лъскава членска карта с малък номер, по-добре не кандидатствайте. И сегашните 30 човека са голяма група за работа.

Надявам се някога, след година, две, или три, ако преживеем прословутата 2012, да се гордеем с членове на клуба, пробили в българската литература.

В края на краищата - това беше и идеята някога, преди 10 години, когато замислих Буквите.

 

Прочетена от 515

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси