Гайтани вежди, снага топола

Често е била несподелена, а понякога - невъзможна, когато не можех да бъда до онази, която я е пробудила. Нищо, че сме се обичали. Нищо, че сме се желаели. Казват, че от любовта по-силно нещо няма. Споделям го с уговорки. Житейските условности, които са ни разделяли, всъщност не са преборили любовта. Разстоянието между телата съвсем не означава, че тя не съществува. И сега - във времето на интернет, модерните комуникации и носещата се с шеметна скорост из света сетивност, би трябвало да го осъзнаваме добре. Но макар да сме го знаели винаги - и преди, и сега - все още малко се съмняваме.

Любовта невинаги е взаимна принадлежност, а дали без взаимна принадлежност любовта е пълноценна, е вече друг въпрос.

Била е и измамна. Била е и фриволна. Приличала е на повърхностно увлечение.

Хиляди пъти по-често е била само идея. Неясен образ, усещане за женственост - без име, почти без същност, витални пръсти, докосващи крадливо неподозирани струни.

Познавам я и щастлива, изпълнила всичките ми земни, а доколкото се познавам, и небесни желания.

Винаги обаче я е имало. Движила е пръстите ми да изписват. Мислите ми - да гонят думите и да ги разбират. Озарявала е душата ми, за да открия из лабиринтите й онези следи, които да ме отведат навън, в свободата. Където творчеството е форма на милувка, която споделяме, а смисълът на живота - част от любовната ни игра.

Чувствал съм се самотен, да. Бил съм обективно сам, да. Изпълвало ме е разочарование и недоверие, да. Блудкави са ми изглеждали понякога всичките й проекции и е нямало класик сред вечните й трубадури, който да не ми се е струвал измамник или най-малкото заблуден.

Но когато потекат думите, излее се натрупаното, а по руслото си очертае по-действителната форма на мислите ми, отколкото онази, която са имали докато са били в мен, съм разбирал, че в този миг тя - любовта, пак ме изпълва. Макар самотен я изпитвам.

Случва се да пиша за света и живота без нея, мрачни антиутопии, в които тя място няма. Пиша и за политика, и за престъпления. Теми, с които любовта няма допирни точки. Но дори тогава чувствам как наднича зад рамото ми, чете всяка дума, алегоричен образ е на хипотетичните ми читатели. И това, което пиша, чувствам - пак е за нея. Защото този свят споделяме и в този свят се споделяме.

Шири се мнението, че творчеството запълва липсата на любов.

Аз пък не мога да си представя творчество без любов.

Прочетена от 439

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси