Гайтани вежди, снага топола

Един месец „Търся издател 2012"

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

                                                                                 Мечтите искат много труд...

 

След много добрата колонка на Стефан Кръстев, не знам какво още да добавя. Може би само това, че Стивън Кинг не е станал писател за един ден. Той е получавал повече откази, отколкото книги са прочели повечето от вас. И по-важното - той не е останал на върха след първия пробив. В книгата му „За писането: Мемоари на занаята" той описва доста подробно колко постоянни усилия се изискват, за да се задържиш на върха.

Не знам защо, обаче, повечето от българските автори смятат, че трябва да станат звезди за една нощ. Това е и като голямата българска мечта - да направиш един голям удар, да завъртиш едни пари и сутринта да осъмнеш с милиони в банката.

Конкурсът не случайно е тримесечен. Той не е замислен като ударен - дайте да си премерим колко приятели имаме. Някои имат повече, други по-малко, но като цяло - недостатъчно за спечелване на конкурса. Гледайте на конкурса като съвсем реален тест - след като Ви е трудно да накарате един читател да кликне на линк „Гласувай", смятайте колко по-сложно ще е да го накарате да извади пари от джоба си и да купи вашата книга. По-голямата част от участниците действат по най-стандартния начин - пускат някакъв текст - обикновено доста слаб и започвам с масово спамене на когото попадне. И се стига до постинги - „Фейсбук не ми разрешава да добавям повече хора за приятели", „Предупредиха ме да не пиша писма на непознати хора" и прочие...

И най-лошото  - след като се изчерпят приятелите първите 2-3 дни, се отказват от сериозно участие, просто защото не знаят какво да правят.

Както писах по-горе - има си причина конкурсът да е толкова продължителен. Единствената успешна стратегия е да си изградите име или както стана модерно последно време да се нарича  - „да станете разпознаваем бранд".

Това изисква обаче много труд - писане в групи и форуми, участие в дискусии. За разлика от предния конкурс, в момента във Фейсбук има ужасно множество литературни страници и групи. Използвайте ги! Но не да спамите с рекламни съобщения и да ми се оплаквате после - „Ама те ме изтриха и баннаха заради реклама".

Да посоча и добри примери. Дотук са само три!

Първият и най-открояващ се - Илко Илиев и „В капана на жаждата". Добре разработена литературна страница, в която всеки ден се публикува нещо интересно за четене. Привличане на хора към страницата, а не пряко към линка за конкурса (Конкурсът ще мине и замине, но страницата ще остане). Публикуване на линка за гласуване не пряко и дразнещо, а под произведенията. Така читателят, след като е прочел произведението /или откъс от него/ и е останал доволен с удоволствие ще кликне на линка.

И участие, участие в много групи. Не с постинги - Моля подкрепете ме в тоя конкурс, а с литература. Харесат ли те хората, после е лесно.

Както вече писах - конкурсът е дълъг и реално сега започва. Нищо още не е решено, както показват последните участници. Всъщност на предния конкурс основните гласове се натрупаха последните две седмици. Романов, Бог да го прости, се включи почти в края, но завърши първи.

Другите два добри примера

Румяна Симова с „Дневника на една брюнетка". Нищо, че авторката е „орижинал блонд". Нищо, че пише от Средната земя, където по цял ден общува с Хобити. Нищо, че има ужасна часова разлика с България. Тя е пример за плавен растеж - всеки ден по няколко гласа. Все още е в средата на таблицата, но си има дългосрочна стратегия и най-вече - воля за победа.

Такава има и най-новата звезда, Любомира Петева с „От птичи поглед", която натрупа 300 гласа, буквално за два дни. Но, както се оказа, всичко това е имало предварителна подготовка. И едно много ясна представа, че предстои дълъг път до края на конкурса.

И накрая един съвет /хинт, както стана модерно да се казва/. Използвайте за реклама коментарите под проекта ви. Те са направени затова. Всеки нов коментар излиза в страни и се вижда от всички дошли да гласуват за поредното произведение. Читателите са ви дошли на крака. Някой друг ги е докарал до сайта  - на вас остава само да им привлечете вниманието.

С привличащи текстове, естествено!

Прочетена от 846

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси