Гайтани вежди, снага топола

Преди седмица блокнах един дървен философ от списъка ми с приятели. Нарече ме „лош читател" - заради един период в живота ми. Тогава работех за 72 лв., а това означаваше, че не мога да си купувам книга всяка седмица. Което според него пък значело, че съм лош читател. Дойде ми малко в повечко! Нека да ме нарекат обществено безполезен. С това съм свикнал, примирил съм се, а и знам, че други сили, не просто желанието за принос в реалното съществуване, ме водят. Тези сили - познати или непознати, няма да ме изоставят, а аз и да искам, не мога да скъсам с тях. Нека да ме нарекат бездарен автор, наричали са ме така осемнадесет хиляди сто и петдесет пъти, не помня да го е правил някой, на чието мнение държа. Нека ме нарекат „луд" в буквалния смисъл на думата, това е един вид признание, макар пак да не държа особено много на него. Но „лош читател", и то само защото съм неплатежоспособен, всъщност е обида и към много хора, които уважавам и високо ценя, а някои от тях и обичам.

В тези колонки съм разказвал случката, когато брат ми тъй се отнесъл в библиотеката, че тя затворила и го заключили вътре.

Писал съм и за Стоян, онзи клошар, който ми разказваше как си приготвил добра вечеря, намерил си хубава книга и се канел да прекара няколко разкошни часа, когато кучето му изяло скарата.

Нямаше смисъл да разказвам за мои учителки, отдавна пенсионерки, които съм виждал често, твърде често в библиотеката. Чийто остатък от живота е пълно споделяне на душата с художествената реалност. Нищо друго в живота им не е останало, освен книгите. Но по израженията им, по излъчването им, когато са заобиколени с хартия, личи, че сега имат всичко - чрез книгите. Напълно побелели или прошарени, понеже не могат да заделят от скромните си пенсии да боядисат косите си (а ги помня като големи кокетки), прегърбени, смазани, хронично болни, с дрехи петнадесета употреба, но сияещи в този свой храм. И какво означава тук „лош читател"?

Защо обърнах изобщо внимание на тази глупост? Ами защото се начетох на приказки за това какъв трябва да бъде писателят (то не било професия, то не било онова, не било това между това и онова) и след като най-голямата свобода - тази да пишеш, тоест да мислиш в писмен вид, трябва да бъде определена от някакви си каква трябвало да бъде на принципа „щом аз ти казвам, значи е така". И след като се начетох на тези неща, все си мислех, че няма глупост, която да ме впечатли. Уви, имало. След като казаха тежката си дума за това какъв трябвало да бъде писателя, сега решиха, че трябва да сложат и усмирителна риза на читателя. При това - чрез количествени критерии, например „длъжен е всяка седмица да си купува по една книга".

Няма лошо, човек съм, който би бил доволен от такива читатели. Но не това прави някои човеци добри читатели и не липсата на възможност прави другите лоши.

А за количествените критерии - можех спокойно да отговоря, че според мен добър читател е този, който отделя поне по тридесет и пет часа на седмица за четене, разбира се, не на материали по счетоводство.

Само че и това не е вярно. Я си представете, че става дума за любов. Не може да се определи коя е истинска, коя - неистинска любов, кой обича повече и кой - по-малко. Същото е и за любовта към четенето. Добрият читател просто я изпитва. И е щастлив с нея.

Мисля, че Бредбъри го е написал най-точно: „Аз, който пиша и ти, който четеш, сме едно и също". Така е, изживяването е споделено. Добрият читател е точно толкова творец, колкото и авторът. И няма да забравя Маичка. В онези години след всеки мой разказ тя пишеше своите тълкувания, откриваше неща в текста, които съм писал, без дори да осъзная. Във всяка история - нови, свои истории. Не знам, не мога да изчисля колко още разкази написах, вдъхновени от тези нейни прочити. Провокирали идеи, които не съм предполагал, че има в мен, над които е работило подсъзнанието ми. Сетих се за това като пример как добрият читател може да открие във всяка една книга поне още десет.

И още десетки хиляди страници могат да се напишат за добрия читател, но не и да се напише какво точно е добрият читател.

И слава Богу, че макар и да не е модерно, все още го има.

Прочетена от 552

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси