Четиво за начинаещи автори и книгоиздатели.
На Панаира се срещнах различни познати, желаещи да се потопят в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. И всичките имаха една блестяща идея - „ще издаваме само много качествени книги, никой от издателите не го прави и за нула време ще разбием пазара!"
Отказах се да им разбивам идеалите, всички издатели тръгват така, но тези които оцеляват са научили оная хегелова мъдрост, доразвита от Маркс, че „битието определя съзнанието".
В превод за тези, които са пропуснали научния комунизъм /или упорито се мъчат да го забравят/ - интелектуалното ниво до голяма степен се определя от условията на живот.
Не, че в тия години на преливаща от всякъде информация, някой ограничава хората да я получават, просто те нямат потребности от това.
Причините са много, психолозите ги обясняват в множество книги, има една пирамида на Маслоу и множество информация.
Накратко - в България отминаха всички деления, които ни разделяха за последните 20 години - седесари и комунисти, левскари и цесекари, сини и червени. В момента народът е разделен, по-скоро разслоен, единствено по икономически показатели.
Писах в една от предишните колонки, че който осем часа носи тежко надалече, няма потребността вечерта като се прибере вкъщи, да се усамоти с „Одисей" на Джойс или с „Псевдонауката". Има и такива екземпляри /във всеки холивудски филм/, но те са най-вече за да покажат как изключенията потвърждават правилото. Който е гледал „Добрият Уил Хънтинг" /Оскар за сценарий на Блек Афлек/ си спомня, как чистачът на университета имаше интелект повече от половината курс и въпреки, че решаваше сложните математически задачи, предпочете да си остане в по-ниско интелектуалната компания, с която беше израснал.
Изводът от всичко написано не е, че простотията ще ни победи и няма какво да направим. Изводът е, че си има социална дисперсия /разпределение/ на населението, която би могла да се установи с методите на маркетинга, нещо което водещите издатели са направили отдавна. И на нейна база се подготвя и издателската програма на издателството.
Разбира се, съществуват издателства, които издават само висококачествени книги, с високо художествено качество. Мога да изброя няколко такива. Но при тях издателската част е малка част от общата дейност и издаването на подобни книги, най-често е с целеви пари и няма цел търговска възвръщаемост.
Всички останали си правят точната сметка - коя потребителска група, какво и в какъв тираж би купила. И затова се пуска, с голяма реклама, всички нюанси на сивото, с продажбите на които се плащат сметките, заплатите и всички потребности на битието. Но защото съзнанието не трае, а шефът на издателството е изчел полагаемите вагони книги и се срамува от това, което издава, с остатъка от печалбите се издава една много качествена „Царството на славяните" на Орбини. Тя и посмъртно не може да достигне тиражите на 50-те нюанса, но е книга, която печели награди и можеш да я хвърлиш на масата в кафенето сред конкуренцията и да кажеш - „Вижте бре, вижте какво правя" /нарочно бъркам издателствата, за да се схване принципа, а не да се разкости определено издателство/.
Същият принцип действа и в другите отрасли. Не знам дали ви е известно, но Пайнер на най-големия вносител на качествен метъл в България. Инженер Димитров е рокаджия до мозъка на костите си, но личните предпочитания са е едно, а предпочитанията на пазара - други.
Досега говорих за издателите, но същото важи и за авторите. Ако сте решили да печелите от написаното, то много внимателно проучете колко хора биха заинтересувани от него. Можете да напишете блестяща студия за живота и дейността на Пенчо Славейков и двайсетината души, които са ви разбрали да ви тупат одобрително по рамената, а стотина недоразбрали да ви крадат и преписват, но тази книга няма да ви плати сметката за парното, да не говорим за други неща. Но да оставим материализма - изводите, които сте направили в тази книга, няма да стигнат до огромната маса от читатели, въпреки че вероятно биха ги интересували, защото те нямат нито езиковата, нито теоретичната подготовка, за да ги разберат.
Затова, ако искате да кажете нещо на широките маси трябва да пишете в доста по-различен стил.
Има един единствен автор, който успява да пише такива книги, че да са разбираеми /и харесвани/ от всички - Тери Пратчет.
Но той има толкова много нива в повествованието си /не съм сигурен, че аз съм разбрал всички/, така че успява да даде на всекиго по нещо.
Прочетена от 754
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.