Гайтани вежди, снага топола

Конкурсът Търся издател  2012 приключи успешно. С много гласове и без сериозни скандали.

Първо - официална статистика:

В конкурса участваха 27 проекта в раздел Проза и седем проекта в раздел Поезия

Бяха подадени още 40 проекта, но авторите не се престрашиха да влязат в конкурса, а останаха само с подаването.

Победители:

Раздел Проза - Мартина Велева с „Кътче от Рая"

Раздел Поезия - Ангел Колев - „Страната на думите"

На тях ще им бъдат издадени книги, след съответния период на редактиране и подготовка.

Всички останали участници от списъка получават правото на безплатна редакция и издаване на е-книга. Ако си осигуря средства за отпечатване, Фондация „Буквите" ще застане зад тях с цялата си маркетингова мощ.

 

Няколко думи за конкурса:

Една от най-добрите страни на конкурса беше, че той премина в много доброжелателен тон. Нямаше големи скандали /всъщност изобщо нямаше такива/, авторите бяха по-загрижени в това да омайват фенове, отколкото да ни обясняват как нищо не разбираме и такива конкурси не се правят така.

Другият плюс беше чистотата на гласуването. Въпреки, че броихме много хиляди гласове /в този конкурс проектите събраха повече от предишния/, практически нямаше фалшиви гласове. Повечето гласове, които не признахме, по-скоро бяха неподдържани акаунти. Но в общи линии невалидните гласове бяха под 10% процента, които признаваме.

Явно всички бяха разбрали, че множеството фалшиви гласове не са купувачи на книгите им.

Друг интересен факт е, че тази година поезията успя да направи  гласове подобни на прозата, даже имаше моменти , в които водеше. А точно повечето гласове за проза на миналия конкурс бяха причината този път да разделим категориите.

Това, за жалост, освен няколкото  успешни кампании, които ще разгледаме отделно, бяха основните плюсове.  Минусите са доста повече.

На първо място, конкурсът за пореден път доказа, че повечето автор не са наясно какво и защо пишат. Нито кой би имал интерес да прочете книгата им. Те пишат заради самото писане /в което няма нищо лошо/ но очакват, че всичко което са написали, задължително трябва да се издаде. Говорил съм много пъти по темата и няма да се повтарям. Хубаво нещо е изкуството,  отпуска, но това че си пея за кеф под  душа, не значи че някой лейбъл задължително трябва да пусне няколко хиляди диска с песните ми. Производството и пласирането на една книга е много сериозен процес и изисква проучвания, планирания, комуникация с клиенти, реклама и изобщо... много продължителна и не толкова приятна работа.

В този конкурс имаше участници, които бяха кандидатствали при нас за издаване. По-скоро - бяха ни нахалствали доста време с поредица от писма - аз/ние сме написали една книга - да вземете да я издадете.

С всички тях бях водил дълги разговори, но така и не можаха да ми обяснят защо трябва да инвестираме в тяхната книга и да я издадем.  Надявах се, че на конкурса ще разберат колко е сложен пътя за издаването на една книга. За жалост с едно изключение, повечето след като се изчерпи близкия приятелски кръг просто се отказаха, без да се опитат да се преборят.

Всъщност това беше основен проблем на целия конкурс  - авторите се отказваха бързо, след първите неуспехи.  Най-тежък беше проблема с временните лидери - и в двата раздела, след като ги изпревареха, се депресираха и отказваха от участие. Чест прави на победителката в раздел Проза, която я надминаха веднъж, дълго време беше втора, но събра сили и спечели с голяма преднина.

Друг проблем беше безидейността в рекламата. Повечето автори само пускаха призиви -моля ви гласувайте, гласувайте, гласувайте. Нещо, което омръзна на хората тотално още първата седмица. А има много варианти да привлечеш вниманието в/у текста си. За по-голямата част то тях вече писахме.

Да отбележим все пак успешните кампании

Ангел Колев улучи правилната аудитория, която би оценила стиховете му в няколко големи групи за поезия в Фейсбук.

Мартина Велева представи своето вампирско фентъзи точно пред хората, които четат подобни книги - студенти, ученици.

Но за отбелязване е оригиналната рекламна кампания на Рая Стоянова, която публикува статии във всички пернишки медии под надслов - „Да подкрепим местния автор!". Това и донесе близо 1000 гласа само за три дни.

След  снощната премиера и разговора с победители сме доста обнадеждени за бъдещето на българската литература.

Естествено, сега предстои много работа, докато тези текстове се превърнат в книги.

 

Прочетена от 960

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси