"Имаше възможност да прегледа най-големите електронни вестници в света, защото знаеше наизуст кодовете на по-важните и нямаше нужда да се справя със списъка на гърба на блокнота си. Включвайки устройството на краткотрайната памет, той можеше да задържи първата страница на екрана, докато прегледа набързо заглавията, и да си отбележи статиите, които го интересуваха." - „Една одисея в космоса през 2001 година", Артър Кларк
Преди няколко седмици започнах тази колонка с кратък цитат от „Войната за фондацията", в който Айзък Азимов съвсем точно, почти безпогрешно в детайлите, през 1988 година описва съвременната електронна книга.
Но ето едно още по-старо „пророчество" в тази насока. Първата от четирите „Одисеи" е писана през 1968 г., а описанието продължава и извън цитирания текст. Що се отнася до въпросното електронно издание между очакванията на Артър Кларк и събитията през следващия половин век няма никакви разминавания. Дори в детайлите.
Цитирал съм съвсем малка част от пасажа, в който е описан един електронен вестник. Щеше ми се да извадя целия текст, но той е поне две страници, а който иска, може да си го прочете - в „Одисея - 1", в десета глава е.
Малко е да се каже, че книгата си заслужава. Най-малкото за това, че може да се сравнят предвижданията на най-трепетните и прозорливи интелекти от средата на миналия век, за времето в което живеем, за това, което реално се е случило и ни се случва.
За жалост, подобни одисеи в космоса няма. Няма ги и доказателствата за среща с извънземен разум. От друга страна, няма вече СССР, нещо, което фантастът трудно е можел да предвиди. Няма го изобщо онова политическо разделение на света, в чиито най-мрачни години геният е писал своята книга.
Разбира се, тук става въпрос за научно-фантастичен роман, не за пророкуване, а дори и пророците грешат. Но да оставим на страна прогностиката, в книгата може да се открият още много, много неща.
Не казвам какво е това „много", защото си зависи от читателя. От настройката и търсенията му. Лично аз бях най-впечатлен от самото пътуване, от полета на духа. И като имам предвид дух, става въпрос за разпростиращото се и извън науките и разума ни.
„Одисеята" ще си остане за мен едно от най-ярките доказателства, че не тялото, а съзнанието пътува. Обичам пътешествията, много ги обичам. Наслаждавам се на всеки пропътуван километър. На всяко ново място, на което е стъпил кракът ми.
Обичам пътеписите, а интернет ми дава възможност да чета по няколкостотин на година, чрез тях споделям пътешествието на автора, наистина го съпреживявам. Трябва да кажа, че всичките пътеписи, които съм чел през целия си живот, написани от реално пътували и видели, не могат да се сравнят с пътешествието ми чрез „Одисеята". Лунните пейзажи, орбитата около Юпитер, полетът от земята до луната, със скачванията и преминаванията от едно техническо средство в друго. Всичко е толкова реално, че все едно се е случило на Артър Кларк, а докато го четеш, се случва и с теб.
Дай Боже поне стотина пъти да обиколя земята, да стъпя на възможно повече земи и върхове, но наясно съм, че колкото и да са, по-велико пътешествие от това няма да имам. И вече никой не може да ме убеди, че истинското пътешествие е това на тялото.
Замислям се обаче и за други неща. Ако някой, който не знае нищо за Артър Кларк, разтвори която и да е негова книга, ще остане с впечатление, че е писана от ерудит, чиито научни титли са колкото влакова композиция. Истината е, че Артър Кларк дори е
нямал възможност да учи в университет, до войната (Втората световна) работи като ревизор. След приключването й завършва Кралския колеж, специалности физика и астрономия. Имал е доста неприятели сред научните среди.
Писна ми от превзети псевдо-интелектуалци. Уверих се, че няма да намеря и един достоен интелект, който да не е бил осъждан от такива.
Не знам какво са оставили неприятелите на Артър Кларк след себе си, но той е този, на когото до голяма степен дължим това, че днес четем и пишем в интернет. Не на друг, негова е идеята за използване на сателитите за комуникация, както и използването на спътниците за прогнозиране на времето.
Тъй че животът ни нямаше да е същият без научния принос на Артър Кларк, който нашите критикари в интернет сто процента биха нарекли - освен всичко останало, и „графоман", понеже е написал „Одисеята" и още около сто книги. Веднага биха му определили количеството, което пишат „стойностните" автори и което е „достатъчно показателно за качеството".
Иска ми се да завърша с цитат. И той е на учения, без когото, стана ясно, нямаше да имаме и интернет:
„Аз имах пълното разнообразие на кариерата на писател, изследовател на подводния свят, пропагандатор на Космоса и научен популяризатор. Но повече от всичко ми се иска да остана известен като писател - онзи, който е развличал читателите и надявам се, е разширявал тяхното въображение."
Разбирам го. А ти?
Прочетена от 546