Гайтани вежди, снага топола

С тази колонка отговарям на много въпроси относно писането. Най-вече - не „Защо в момента не пиша?“, а най-вече „Защо изобщо пиша?“

Спомените кога и защо прописах се въртят около спомена за една руса чипоноска. „Это было давно и неправда“, но основният извод е, че пишем за да комуникираме с другите.
Много малко от авторите пишат, за да изкарат мислите, които ги изгарят от душата си върху листа. Често, след като го направят, изгарят написаното. Познавам няколко такива. Останалите пишат заради едно основно нещо – Да го прочетат колкото може повече хора, но най-вече човекът, заради когото е написано!

В началото всеки започва писането, с описание на това, което му е на душата или както сполучливо каза един автор – „Да вадиш демоните от себе си“. Този период продължава при всеки различно /при някои е доживот/. При мен продължи на няколко пъти по година, две. В общи линии, колкото и да е нещастен животът на всеки, колкото и да е разбита душата му, положението се променя бавно и някъде след десетото-двадесетото стихотворение няма какво ново да се каже. Повечето автори не го усещат това, защото тях душата ги боли и те всеки ден искат да кажат това на всички.

Тук някъде е оная тънка червена линия между писането като литература и писането като начин на общуване.

Двете изискват съвсем различна линия на поведение. Ако не драскаш ей така да има какво да пуснеш всяка сутрин, за да не те забравят, се налага да подходиш по-сериозно в литературната теория – да се научат рими, ритми, метафори и изобщо много неща. Писането не е дар от Бога – ей така само да хванеш молива и то само ще се напише качествено произведение. Трябва много труд, за да се развиеш.

Именно затова в един момент престанах да пиша – бях казал каквото имаше за казване, нямах желание да уча литературна теория и да си развивам писането, както и нямах желание да пиша за нещо различно от мен. Това последното е много важно – За да продължите да бъдете интересни на хората, трябва да почнете да разграничавате автор от лирически герой и да започнете да търсите интересни сюжети. Защото повечето водим ужасно скучен живот и освен, че е скучен, почти няма какво да напишем за него.

Аз спрях заради това, нищо че „повечето автори, които издавам, пишат по-слабо от мен“.

От време на време си драскам някакви етюди и импресии из Фейса, но те са по-скоро да запиша нещо, което ми е дошло на ума или да опитам да разпиша нещо интересно /писането се учи с много, много тренировки, най-вече основно с писане/.

За по-сериозни неща не се замислям, защото си знам нивото. Всъщност това е най-големия проблем на повечето автори – не си знаят нивото. Или по-скоро – не избират правилно с кого да се сравняват. Не може, след като в нашата литература има колоси като Ботев, Смирненски, Вапцаров, да си сравняваш поезията с Ирини или някоя друга подобна графоманка.

Това се забеляза още по сайтовете, но с най-голяма сила избуя във Фейсбук, особено в ония огромни групи по 50-100 хиляди члена. Там престана да се пише поезия, защото никой не е чел или поне не се е зачитал сериозно в класиците, а избуява някаква псевдолитература, която има една единствена цел – да намери отклик и общуване.

Хора, които явно са самотни в реалния си живот, или поне се чувстват силно недооценени следят всеки ден подробно оценки, лайкове, споделяния и какви ли не външни белези, че стихО-то им е добро, а не да търсят оценката на авторитети или поне да се сравнят със сериозната поезия. И се тръгва по лесната лайстна – дайте ще пиша не каквото трябва, а каквото се харесва.

Та затова спрях да пиша. Намерих други начини да общувам с хората, които ме интересуват. Не ме е страх, че ще ме забравят, ако всеки ден не пускам поне по едно.

А от сериозното писане съм далеч. Когато замислях сайта изобщо нямах представа с какво се захващам. Реално спрях да пиша, когато се запознах на живо с много от известните имена и разбрах колко далече съм от литературата. От истинската литература, защото последно време много утвърдени имена се плъзнаха и те по лайстната на популярността и почнаха да пиша катадневни римушки.

Та да завърша тази, доста объркана колонка, с един основен въпрос към всички: Вие за какво /не за кого/ пишете? Дали е, за да останете в литературата или само, за да не се чувствате самотни?

 

Прочетена от 883

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси