Гайтани вежди, снага топола

10 години Издателство Буквите

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Беше далечната зима на 2003-та.  Буквите тъкмо беше позакрепнал като сайт /публикуваха се цели 100 произведения месечно/, беше се установил като единствен и водещ литературен портал, а въведената система за рейтинги и отзиви беше успяла да нацепи сайта на приятелски групички. А аз тъкмо бях започнал да установявам, че това да се опитваш да ръководиш поетични души е най-сложното нещо на света.

През ноември 2002-а се бяхме опитали да създадем Сдружение ‚Буквите“ – първия опит за организация на сайта. Какво стана там, кои властови амбиции подхрани и как избуяха другите сайтове за литература е обширна тема, която някога „може би“ ще разгледам в „Хроники на Буквите“. Не обичам да се връщам към тези събития, но те са неизменно свързани със започването на книгоиздателска дейност.

В началните години на демокрацията се бях опитал да се правя на издател – ако са ви попадали книги на „Пако Рабан“, „Даниел Стийл“ и разни други /за Лебедев и „Диагностика на кармата“ не искам и да си спомням/ аз съм виновен. Виновен – в смисъл – аз ги форматирах и отпечатах имаше си шеф да мисли за издателската политика. Тогава за първи път видях как печеливш проект може да си замине заради интриги и лични амбиции, но не го оцених достатъчно. А и бях едва на 26.

Но да се върнем на Буквите, рейтингите и желанието да направим нещо общо. Тогава все още имаше един луд идеализъм в авторите. Това сега най-много липсва.

Та в началото на 2003-та година, един млад, 21 годишен поет, успя да взриви класациите с няколко свои стихотворения, най-известното му от които е „Постой така". Както можете да видите по близо 90-те отзива - дискусиите под него бяха особено активни. В тях възникна и неочакваната за времето си идея - „дайте да съберем пари, да издадем този талантлив автор".

Речено -  сторено. Обяви се, че ще се издава книга, започнаха да се събират пари, разни хора да се събират в нас на благотворителни вечери, на които обикновено се изпиваше всичко налично вкъщи и прочие, и прочие. Но както е известно пари се събират трудно и след близо месец работа по книгата, когато тя беше готова за печат, се оказа че е събрана смешна сума. Това вероятно сега не ви учудва, но тогава беше като шамар на всичките ни идеи и вярвания.

Но в този момент се намеси Богът от машината, една шуменска идеалистка даде назаем едни пари и книгата видя бял свят.

В процеса на подготовка на книгата разбрах, че може и да разбирам от предпечат, но останалата част на издателския процес ми е Тъмна Индия. Авторите се оказаха чувствителни души, редакторите – също и работния процес между тях се оказа доста сложен. Няма да забравя как вечерта преди вкарването на книгата на печат автор и редактор стояха сърдити в двата края на хола ми и отказваха да си говорят. Всъщност – сега май не е по-различно.

Решихме да правим премиера, която същевременно беше и втора физическа среща на сайта (бяхме се виждали за първи път, след три години писане, на 14 февруари, тая дата определени си е запазена за Буквите). Премиерата се състоя на 19 април, събота, който тогава се падаше и Лазаровден, в пицария „Примавера" на Попа. Снимки от събитието можете да видите тук. Около премиерата има множество интересни случки. Няма да забравя как предния ден чаках 3 часа печатаря, мръзнейки на спирката на Плиска, а той стоял в задръстването на Царградско, чакайки да вдигнат взривената кола на Доктора и освободят движението.

За премиерата бяхме заели една малка заличка в „Примавера“, за около 20-30 човека, надявайки се да не дойдат повече. Те дойдоха към 80, всичко беше претъпкано, половината хора се изнесоха в съседната зала, управителката вдигна луд скандал. Изобщо мила родна действителност и бях дотолкова претръпнал, та като разбрах, че половината са си тръгнали без да платят, даже не се и учудих.

Премиера, като премиера. Тогава тъкмо се учехме и нещата още бяха в опити. Говори се за автора, той изказа благодарности, народът си купуваше книжки, но както ще видите - основното беше с говоренето с големи халби в ръце.

Всъщност, основните снимки са от купона след премиерата, който продължи в квартирата на Daisy в Младост 1 /срещу китайското посолство/. Там вече се бяхме развихрили, то бяха песни и танци на народите, рецитации, разговори по групи и по двойки, натискания в ъглите и по терасата и какво ли още не.

Останал ми е приятен спомен от този купон. Тогава за последно бяхме всички и беше хубаво. Малко по-късно Хипо поведе борба за власт, настана голямото разцепление и баш на третата годишнина на сайта, на 24 май се сцепихме. Зимата се основаха Хулите.

Купоните естествено продължиха, ставаха все по-големи, но никога не се върна оная идеалистична атмосфера и много от тия хора никога повече не се събраха на една маса.

А какво стана с книгата? Ами нищо, както се очакваше. Сега не бих тръгнал да я издавам в такъв тираж. Купиха се около 100 бройки, авторът замъкна голяма част от тиража, но не отчете и лев, а парите възстанових от командировъчните ми от командировката в Кошице.

Електронен вариант на книгата можете да прочетете в Електронна библиотека „Книгите".

Това ми беше първия опит в издаването на български автори. После, с годините и с привличането на по-качествен екип, нещата тръгнаха на добре. Превърнахме се в едно от водещите издателства на нови български автори. Ние сме едни от малкото, които издават първи книги на автори. Нещо повече, ние сме едни от малкото, които им помагат да ги реализират, а не само – „ей ви едни книги, оправяйте се“. Но това са теми, които вече съм обсъждал многократно.

Тази премиера имаше и един друг, неочакван тогава резултат. Тя ми даде надежда за смяна на кариерата – Европроектите ми бяха силно омръзнали. Доста време се триумях, няма да забравя как трудовия психолог ме сложи на три стола да си представя трите версии за развитие на Буквите (та и прочутата ми тройна шизофрения си има източник).

Та през лятото на 2004-та напуснах официалната си работа и оттогава не съм работил нищо друго, освен Председател на Фондация „Буквите“.

Прочетена от 619

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси