Последните два конкурса, които проведохме, показаха че има сериозна неяснота в авторите, как точно да изпращат своите произведения за участие.
Ще се постарая да обобщя най-често срещаните проблеми:
Първо: Никога не изпращайте произведенията си директно в тялото на писмото.
Дори и при Вас (обикновено в АБВ) може да изглежда добре, но повечето хора използват различни тип пощи и е нормално или да не се чете добре кирилицата или да има разместване на редовете на произведенията.
Като добавка – никога не слагайте картинките от абв. Извън този сайт те се зареждат ужасно бавно и правят прочитането на пощата много трудно.
Второ: Използвайте Microsoft Word (DOC) или съвместими формати – Open Office (Odt) и подобни.
Изпратените от Вас файлове се обработват от организаторите и се сглобяват в един общ файл, който се изпраща на журито.
Използването на PDF (или както някой изпратиха и в JPG) прави този процес почти невъзможен.
В краен вариант, ако все пак нямате инсталиран Word на вашия компютър, можете да изпратите произведенията и в нормален текстов (ТХТ) файл, но имате предвид, че за проза този формат е силно неудобен, защото насича редовете.
Трето: Лични данни
Не слагайте никакви лични данни във файла с произведенията!
Половината от времето ми при обработка на изпратени файлове беше да изтривам личните данни под всяко произведения.
Ако искате да изпратите лични данни за себе си (всъщност не особено нужни в процеса на конкурса) то ги добавете в тялото на писмото или в допълнителен файл.
За участие в конкурс са нужни най-общо трите ви имена, е-мейл (който получаваме със самото писмо) и може би мобилен телефон.
Няма нужда от подробни адреси, автобиография, библиография, списък на издадени книги и прочие. Тези данни не стигат до журито, а организаторите не се интересуват от тях.
Вие участвате в конурс с произведенията си, а не с досегашния си живот и опит.
Четвърто: Оформление на писмото
Най-честата грешка, която се прави е да се слага заглавието на произведението като име на файла. Това затруднява силно обработката на произведенията
Най-добрият вариант е да подредите всички произведения в един файл, едно след друго, като напишете над тях заглавията.
Хубаво е заглавието да е болдирано (почернено).
Допълнително форматиране, особено използването на по-специфични шрифтове, различни цветове и други не носи никакви допълнителни точки, а по-скоро обратното.
И последно пето:
Дайте си ясна сметка, че обработката и оценяването на множество произведения от конкурса изисква много време. Обикновено организаторите предварително са направили разчети и са обявили дата за награждаване. Не препирайте още на третия ден да ви кажат кои (дали сте) са победителите.
Във всички сериозни конкурси се обявяват номинации малко преди награждаването, а самите победители се обявяват на церемонията по връчване на наградите.
П.С. Посочените правила важат за всякакво изпращане на произведения където и да е.
Прочетена от 1519
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.