Гайтани вежди, снага топола

Премълчани истини: Кой всъщност написа Когато жената започва да пие сама

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

„Когато жената започва да пие сама“ е едно от най-известното стихотворение от победилите в „Жени и вино, вино и жени“. Почти няма човек, който да не го е чувал, а който не е може да го прочете в края на колонката.

Това е най-единодушно избрано за първо място произведение. При останалите винаги е имало гласуване, сравнения, изобщо нормален процес на журиране. Само в тоя случай журито беше единодушно – „Когато жената…“ на първо място, а другите ще ги мислим.

През 2007-ма година аз все още спях по приятели и роднини, защото от сайта не се изкарваха пари да си плащам наема, но бяхме уверени в себе си и решихме да издадем книга на победителя. Стихотворението беше убийствено и зачакахме авторът Владо Любенов да ни даде стихосбирка на това ниво. Това не се случи, той се мъчеше да ни пробута разни детски книжки и лигави стихове.

Малко по-малко се разбра защо всъщност се получава така. Оказа се, че това стихотворение си има съавтор – известния поет Пламен Киров. Именно той е внесъл тази нотка на обреченост, която прави стихотворението толкова дълбоко  действащо, а не нагарчащо сладникаво, както останалите стихове на Владо.

Така и не му издадохме книга, въпреки че имахме специално отношение към него и го включвахме във всички представителни алманаси и антологии, които издавахме.

Премълчахме си новината, Пламен Киров нямаше претенции, а реално не бяха нарушени правилата на конкурса. Владо Любенов никога не написа нещо толкова въздействащо. Остана си на нивото на „Жената на магьосника“ и „Писмо до Пепеляшка“. Вярно е, че тях ги споделят по всички женски форуми, но неговите цели са по-високи от четения по разни графомански сбирки на Кафенета.

Всъщност с Владо дълго време бяхме приятели. И причината, заради която пиша тази колонка /до голяма степен лична/ е че той не е могъл да преживее това, че не сме му издали книга и е работил срещу нас. Заради адвокатските му съвети победителката от втория конкурс „По стъпките на лятото“ ни съди (скоро ще разберете за какво, досега и пощадихме името) и така и не можахме да издадем Алманаха, който искахме.

В общи линии, особено след двете присъди за глупости над Съюза на българските писатели, Владо Любенов се оказа доста неприятна личност за българската литература.

Насладете се все пак на стихотворението. Тандемът се е справил много добре, но Пламен Киров не смята да пише повече с него.

 

Когато жената започне да пие сама,

тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,

и пие безжалостно, страшно, отчаяно, — като жена

която желае да бъде пияна…

 

Когато жената започне да пие… във тъмния ров

вън птиците падат, додето летят сред небето,

Апостолът Павел горещо се моли да има любов,

защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

 

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,

сълзите попил и изчистил грима й със устни,

но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,

когото обича, и който ще я напусне…

 

Когато жената започне да пие сама,

тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,

съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,

който включва системата в нейната вена…

 

Когато жената започне да пие сама,

нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,

една Магдалена забива в гърдите си бели кама,

и почват да пият по кръчмите страшно мъжете…

 

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта

как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,

едната — до смърт наранена, — която е всъщност Смъртта,

и другата — жива, — която е само пияна…

Прочетена от 4363

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси