Нямах време да допиша сериозната колонка за това с какви програми да четете различните типове електронни книги, а здравословното ми състояние не го позволи. Нея ще я имате утре.
Това тук не е точно колонка, а по-скоро едни размишления на база опита от последната година и разговори с много хора по турнетата в различни градове. Всички тези изводи лесно може да си ги направи всеки, който има малко по-широк поглед върху книгоиздателската дейност.
Аз съм разделил авторите на 4 основни групи:
Първата група са автори, които са ВРЕДНИ за издаване.
Това са автори, които нямат никаква представа от издателския процес и ролята на отделните звена в него. Те имат много високо его, спорни художествени качества, но най-вече има твърдата представа, че пишат много качествено, напълно завършено и работата на редактора приключва с оправянето на някоя друга запетайка.
Типичен пример са Ангел Колев и Рада Петрова. Вероятно всеки издател има подобен списък от знайни и незнайни имена. Вчера добавихме още едно в тях.
Тези автори няма смисъл да се издават, дори и да са талантливи. С тях има проблеми по целия процес на работа. Като се започне от това – какво е то това подбор и редакция на произведенията – Ангел Колев си заяви пряко – аз съм написал близо 200 неща, от тях все ще може да подберете 80 готови и да ги издавате. И какви са тия мижави тиражи, под 1000 бройки няма смисъл да се говори.
Всяка година поне веднъж се сблъсквам с подобни гении, които смятат че с тях започва, а още по-лошо – след тях и ще завърши българската литература.
Втората група, която е възможно най-голямата – това са автори, които пишат и издават книги основно за Арттерапия. Арт терапията е много силен инструмент и много психолози го препоръчват на пациентите си, особено на изпадналите в депресия. От друга страна – всеки драска нещо от време на време и би искал да се види увековечен на хартия. Проблемът е, че повечето такива книги нямат сериозна художествена стойност и тяхното издаване не допринася за развитието на литературата. В общи линии – моите две стихосбирки са такива. Това и една от причините да не пиша сериозно последните години, защото си дадох сметка че никога няма да надрасна това ниво – нямам нито нужния талант, нито интерес и желание за работа, да се развивам като поет. Така е и при другите подобни автори и повечето си го знаят добре. Те издават книги, „за да остане нещо след тях“, а премиерите са по-скоро повод за среща с приятели, отколкото литературно събитие. За пазарни стратегии не може и да се говори, такива автори охотно си подаряват книгите или ги разменят за други подобни.
Тази група си има една прослойка, които са пълни аутсайдери в реалния си живот и избиват всичко в литературата. Те са по-агресивни в рекламната си политика, те като усетят че вече не са достатъчно интересни, вместо да се постараят да пишат по-добре и по-разнообразно, просто сменят средата и си търсят нови сайтове, фейсбук групи, страници и общности, където още не са ги чували и биха представлявали интерес. Примери има на килограм, само от последната година мога да посоча Румяна Пелова, Илко Илиев, та дори и Барона. Това са примери от нивото, което аз следя, но постоянно различните литературни групи във Фейсбук се цепят и мигрират точно с цел търсене на нова възторжена публика.
За 12 години развитие на Буквите съм се нагледал на множество такива автори, повечето вече тотално забравени.
Следващите две групи са на талантливите автори. Талантът не винаги е само литературен, в процеса на издаване и продаване на една книга са нужни множество качества.
Първата група книги и автори са такива, които водят до литературни успехи.
Това са автори, които несъмнено имат талант, пишат добре. Издават книги, които се забелязват в литературната общност и са на ниво, с което всяко издателство може да се гордее. Или както е неофициалния лаф в нашите среди – „можеш да ги хвърлиш на масата в Мон Парнас (ресторанта на СБП) и да кажеш – вижте бре, вижте как се пише!“.
Такива книги финансираме основно от Творческия ни фонд. Тук мога да спомена имената на Галена Воротинцева, Наталия Цветанова, Ренета Бакалова, Румяна Симова, Бианка Габровска и много други.
Основният проблем при подобни автори е, че те нямат литературни амбиции, най-вече нямат никакво желание за професионално развитие в областта на литературата. Тях ги вълнува повече процеса на самото писане (повечето се отнасят съвестно и редактират сериозно произведенията си). Всякакъв последват рекламен процес, след като те са приключили писането и редактирането, не ги интересува. И повечето никога не биха писали в теми и жанрове, които тях самите на ги вълнуват.
Всъщност, това са истинските писатели. Понякога книгите им са успешни финансово, понякога – не толкова, но това са книги които присъстват в каталозите на всяко сериозно издателство – все пак това е смисъла на целия книгоиздателски процес.
За жалост, само литературни успехи не са достатъчни, тъй като издателствата трябва и да се издържат от някъде. Затова стигаме до най-търсените за издаване автори – тези, чиито книги постигат комерсиални успехи.
По тази тема е говорено ужасно много и няма да се спирам подробно. В по-голямата част от случаите комерсиалния успех е постигнат на база писане за определена потребителска група, със спазването на всички клишета, ниво на език и ниво на развитие на фабулата, които се очакват от нея. Всеизвестен факт е, че повечето хора в световен мащаб не са особено умни и най-продаваните книги не са най-качествените. Примерите с 50 нюанса, Хари Потър, Здрач и други подобни са достатъчно показателни сами по себе си, за да се налагат подробни обяснения. Такава литература се пише от векове – „Тримата мускетари“ на Дюма е подобен успешен пример.
В тази категория пишат професионалните автори. Те използват маркетингови изследвания какво се търси на пазара, правят сериозна предварителна подготовка, работят не само с редактори, но и с цял екип който им помага да донапишат и развият произведението си.
И най-вече – участват много активно в целия процес на реклама и продажба на книгата.
Примерите в националния и световен пазар са ужасно много (цялата книгоиздателска индустрия се крепи на такива автори). Аз бих се ограничил до Калин Терзийски и Георги Господинов.
Прочетена от 1796
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.