Гайтани вежди, снага топола

Списаревски или за истинските българи

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Темата днес е за истинските българи.

На 20.12.1943г. София преживява една от най-тежките бомбардировки.

При защитата на града, в първия си боен полет, загива капитан Димитър Списаревски - първата жива торпила. Той таранира противниковия бомбардировач и затова плаща с живота си.

Подробностите за този подвиг дълго време бяха премълчавани. Как така - царски офицер, а ще го честваме.

Но темата не е за военното събитие.
Подробно описание можете да прочетете в Wikipedia.

Темата е за истинските българи.  Това е бил първия боен полет на Списаревски. Съотношението на силите е било много неравнопоставено - нашите самолети са били шепа, спрямо американските. Неговата машина не е запалила при излитане. Той е можело просто да се откаже - какво ще ходи да мре мърцина и да се прибере при годеницата си да претака зелето.

Намира резервна машина, настига другарите си и влиза в боя. Там сваля един бомбардировач, но остава без патрони. Можел е да се изтегли от битката - те тия нямат спиране, толкова повече са от нас. Но той не е излетял, за да се предава.

„Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: 'Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията"."

Благодарната комунистическа власт се стреми 45 години да изличи спомена за него. Защото той не е излетял за да се бие за тях или за друга власт. Защитавал е България.

Спомените за такива хора са опасни.

Помислете за тези неща, докато претакате зелето и подготвяте пържолите за Коледа.

Прочетена от 1023

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси