Здравейте,
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.
Обикновено с тези думи започвам поредното представяне на книга. Може би все пак е време да се представя официално.
Влязох в книгоиздателския бизнес случайно. Чета откакто се помня – някъде към 5 годишен, но в Университета отидох да уча програмиране – 86-та година това беше невероятно модерна специалност. Когато завърших през 1991, нещата се бяха променили сериозно и работа за програмисти нямаше - да, знам че сега това е най-високо платената работа. Наложи се да се занимавам с доста плебейски неща като предпечат. След година размотаване по рекламни агенции, започнах работа в едно издателство. То тогава не беше известно, даже си нямаше име. Печатахме бързопродаващи се книжки за Тарзан (ако си мислите, че Бъроуз е написал само една, сте в голяма грешка).
Тогава не само книгоиздаването, но и пазарът на книги беше много различен. Книги се купуваха основно от улични сергии, а книжарниците бяха станали складове, както в оная песничка на Н. Йорданов. Търсеха се основно четива за плажа - през лятото хората си купуваха една книжка за 2 лв, изчитаха я там и я зарязваха.
Постепенно нещата се смениха, започна търсене на по-сериозни книги и издателството се сдоби с инвеститори. Скочихме с двата крака в най-дълбокото – нов превод на Луис Карол и то не само Алиса, а и „Ловът на Снарк“, „Фантасмагории“ и други непревеждани до момента неща. След това се засилихме и на 28 тома на „Шахразада“ (Шехерезада е някакъв некадърен превод). Пазарът беше гладен, хората цял живот бяха чакали на опашки за книги и купуваха всичко. Тогава 20 000 беше начален тираж, а 100 000 - добре продаваем. Пуснахме и качествени кримки – Пиер Рей, Виктор О‘Райли и други. Вървеше, ама капеше, а не течеше.
Тогава една литературна агентка ни донесе първата книга на Пако Рабан – „Траектории“. Във Франция много се шумеше за нея, Рабан беше оплюл правителството и имаше проблеми. Изчетохме я и я оплюхме дружно – в тая книга нямаше никаква литература. Но шефът тъкмо си беше купил последния му парфюм „XS” и реши да пробваме. Останалото го знаете – Пако Рабан се продаде в милионен тираж, търговците спяха пред офиса, даже по едно време самият Пако Рабан се беше засилил да идва към България. Заедно с издателство „Компас“ започнахме да издаваме Даниел Стийл и тогава разбрах какво е масова истерия. Както и че качеството на книгите няма нищо общо с продаваемостта им – нещо, което авторите все още не могат да разберат.
През голямата криза 1997 г, пазарът на книги закономерно се срути. Големи издателства като „Тренев и Тренев“ излязоха от него, а и потребителското търсене се промени. Издателството заби в издаване на езотерична литература – „Има ли живот след смъртта“ и прочие (правил съм предпечат, но така и не прочетох „Диагностика на кармата“), а аз смених коренно бизнеса и отидох да се занимавам с други неща.
И така, докато направих Буквите. Първоначално изобщо не смятах да се занимавам повече с книгоиздаване. Но за 2-3 години работа в сайта се понатрупаха произведения, а и някои автори станаха известни и се започна да се мисли за издаване на книга. Нали имах опит – викам му колко е. И така се започна, през 2003-та издадохме първата книга на Буквите – „Две устни вино“. Тогава се видяха и основните проблеми в тоя бранш – книжарниците не искаха и да чуват за български автори, а потребителите в сайта въпреки многото хвалби на автора, не държаха особено да го купуват.
Тогава се разбра, че стандартните методи на печат, при които бяха изгодни тиражи от 500-1000 бройки, не работят защото няма къде да се пласира това количество. Започнахме да работим в две насоки – първата - да се намерят евтини методи за малки тиражи, а втората – да се намери начин за пласмент извън книжарските вериги. Изобщо цялото развитие на издателството през последвалите 10 години е основано единствено от опита и нуждите на авторите.
Проблемът с малките тиражи започна да се разрешава лесно – през 2004-5 в София се откриха няколко студия за дигитален печат и това позволи да се отпечатват тиражи от по 20-50-100 книжки. Подобни тиражи изискваха и различен тип дистрибуция, но затова ще говорим по-подробно в съответния раздел на книгата.
От тогава пробвахме множество методи за издаване и продажби на книги. Някои работеха (и все още работят добре), други – не толкова. Установи се, че западните методики не работят изобщо в България (не че е някаква новост).
За последните 10 години сме издали няколкостотин книги, направихме няколко национални турнета и поне триста премиери.
Заедно с екипа, натрупахме много опит как се работи, издават и продават в български автори. Опит, който ще се опитам да Ви предам с тази книга.
P.S. Това е предговорът на книгата. С колонките по темата свършихме, очаквайте книгата в края на март!
Прочетена от 1024
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.