Преди да тръгнете да издавате Вашата книга, помислете какво точно очаквате да стане с нея и къде бихте я продавали.
Най-общо книгите, издавани от български автори, могат да се разделят на три вида:
1. Събрани/избрани съчинения
Това е най-често срещаният вид книги. Авторът е писал в продължение на няколко години, след това е събрал стиховете/разказите си в една книга. В зависимост от честотата на издаване, това са или подбрани през годините неща, или събрани от последния едно-двугодишен период. Рядко, обаче, такива книги имат някаква концептуална цялост.
Продажбите им до голяма степен зависят от известността и личните усилия на автора. Рядко се продават екземпляри на хора, които не познават автора – лично или чрез интернет.
Рекламните послания най-често са от типа – „новата книга на…".
Целевата група е неопределена, авторите често не могат да дадат отговор на въпроса „Кой би купил тази книга?“
Такива книги основно се самофинансират, като търсената цел не е продажбата им, а по-скоро достигане на посланията на автора до читателите.
2. Първи опити
Това е подразделение на горния тип. Обикновено това са романи или друг вид обемна проза. Авторите са работили сериозно върху текста – понякога една, понякога две–три години.
Основният недостатък в този случай е, че липсва всякаква представа за търсенето на пазара. Често книгите са аморфни – не са насочени към определена целева група, не е използвана нужната лексика и търсени теми. Авторите са писали, както усещат писането, без специални проучвания на пазара. Известна част от тези книги са на добро художествено ниво, но преди да се пристъпи към издаване, трябва да се направи маркетингово проучване – каква аудитория би се заинтересувала от тази книга, в какъв обем, в каква възрастова и ценова група попада книгата и много други подробности.
Друг основен проблем е неразбирането на самите автори от нуждата да участват активно в процеса на реклама на книгата. Те смятат, че са свършили своята работа с писането, а налагането на книгата (и изграждането на името им) е работа на издателствата.
Това е една от причините такива книги трудно да се приемат за печат, особено ако не е ясно как би издържал авторът на дългия стрес покрай продажбите на книгата.
Обикновено такива книги се самофинансират, с цел изграждане име на автора.
3. Професионално написани книги, подготвени за пазара
Авторите от тази група работят професионално – т.е. пишат, за да получат финансови постъпления от книгата. Обикновено писането на подобна книга се предшества от сериозни проучвания (от тях или от издателя им) на търсенето на пазара – модни тенденции, търсени тематики, възрастови целеви групи и други.
Самата книга се пише според групата, за която е предназначена – със съответната за нея лексика, интересуващи ги тематики и други.
Това не е първа книга на авторите, те вече са се утвърдили като имена, имат яснота за процеса на продажба, а често имат и изградена вече фен група. При добре изграден маркетингов план, книгата се очаква като събитие още преди издаването ѝ, често има рекламни трейлъри и тийзъри, често дори има и предварителни продажби („на зелено“).
Прочетена от 3898
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.