Колкото и странно да изглежда, планирането на производството на една книга се започва отзад напред. Първо се задава въпросът: „Има ли кой да прочете тази книга?“.
Целевата група е много важна, защото всичко в книгата – от сюжет до художествено оформление – е подчинено на вкусовете, интересите и търсенето именно на тази целева група. Тук все още не говорим за пазарен успех. Но моля Ви, отговорете си на простия въпрос: „Какво искам да кажа с тази книга на читателите?“ и „На кои читатели моята книга ще заговори?”.
Повечето автори изобщо не мислят за това. Давам за пример един есемес, който ме събуди една сутрин. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо да не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.
Въпреки че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.
Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да ѝ направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това – как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.
Това никога не е било вярно. Дори и в ония социалистически години, когато властта даваше мило и драго за писателите, само и само да си мълчат.
Но нека се върнем към предварителното планиране.
Практически съвет
Дайте си сметка какви са стиховете Ви като съдържание, какви истории и преживявания са породили написването им. Например писали сте стихове, в които Вашият лирически герой се бори със своята първа интернет зависимост. Той/Тя изживява своите първи любови и раздели в края на кабела. Търси начини да се завърне към реалността. Проучете по-подробно въпроса. Първо – етапите на пристрастеност. Второ – възрастовата група, която е най-потърпевша и към която по всяка вероятност принадлежите. Трето – посланията, които ще отпратите към читателите. Четвърто – има ли вече написани книги по тази тема.
„Сто стихотворения – стихосбирка“ е максима, която е абсолютно неправилна. Книгата трябва да има сюжет, послания и идеи, адресирани до точния читател.
Чак тогава се замислете за издаване (независимо на чии разноски). Стотината стихотворения са само тухлички, от които ще построим сградата. На първо място трябва да имате готовия продукт – книгата.
А книгата се прави по определени правила.
Прочетена от 4844
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.