Гайтани вежди, снага топола

„Двадесет града по 100 поета“ – начин на пресмятане на продажбите от един автор.

Подборът на оптимален тираж на една книга е много капризна материя. След като пренощувате една нощ с нагласата, че половин България ще се избие за Вашите книги, на сутринта, малко по-наясно със себе си, започвате да правите списък: „на баба ще подаря, колегите... всичките ще си купят, на приятелите в кръчмата... там ще видим, а да не забравя – чичо, стринка, брат‘чедите, комшията от горния етаж...".

Всъщност нещата изобщо не са прости. Издаването на книги е бизнес, който няма златна среда. Или влагате няколко хиляди лева за издаване на книгата поне в 1000 тираж, със съответната реклама, или отивате в другата крайност – издаване на малък тираж от 20-50-100 броя, който да покрие приятелско-роднинския Ви кръг.

Това най-вече зависи от нагласата Ви към книгата – дали тя е търговски продукт и се продава като такъв или е онова величаво нещо, което се пипа само с ръкавици и самата мисъл за продажба е кощунство.

Ако сте се договорили с някой издател да финансира книгата Ви, там нещата са ясни – книгата се издава с цел продажба (хубаво е, ако покрай това се реализират и други, по-идеалистични цели, но обикновено финансите са водещите). Издателите имат ясна представа за ония магически думи – „производствена цена на книгата“ и „потребности на пазара“.

Проблемът е да решите предварително какво очак­вате от книгата. Времената на недостиг на книги на пазара минаха толкова отдавна, че 25 годишната ми дъщеря изобщо не ги помни.

Ако всичките Ви издателски планове стигат до: „Дай да я издадем, пък ще видим. Всъщност колко точно пространство ще ми заеме в нас?“, то тогава изобщо не тръгвайте към сериозно издаване. Няма да се уморя да повтарям, че въпреки изконните нагласи в българина, книгата за жалост е стока, а максимата „Добрата книга сама ще си намери читателя“ е не само невярна, но и вредна.

Ако сте замислили издаване на книга в повече от 100 бройки, първо помислете за следните неща: Кой ще ми разпространява книгата, къде, при какви условия, какъв външен вид искат да има? И прочие, и прочие.

Друга основна грешка е – „ами напечатайте го в 200-300 бройки“. Това е възможно най-неоптималният (разбирайте скъп) тираж.

Защо е така? Печатарският процес има големи начални разходи, които се дават независимо колко бройки отпечатате. Разликата между 200 и 1000 бройки е само в цената на хартията, която е около 15%-20% от общата цена на отпечатване.

Тъй като повечето автори не са виждали никога печатарска машина, ще дам един много близък пример. Искате да си опържите картофи. Наливате един литър мазнина във фритюрника, включвате го да се загрее до оптималната температура и след като всичко е готово, слагате вътре само 4-5 картофчета. Колко е цената на едно изпържено картофче? Огромна.

Същото е при издаването на малко книжки. Подготвяме алуминиеви плаки за всяка страница от книгата, слагаме подред на печатарската машина, наливаме мастило, отпечатваме стотина странички, мием останалото мастило, слагаме следващата плака и пак, и пак... Както за същите пари ще изпържите няколко килограма картофи (с лека разлика в изразходвания ток), така и ще отпечатате доста по-голям тираж (с лека разлика в изразходваната хартия).

И тук е най-големият капан на тиражите! Всеки си казва – „Защо да не напечатам 1000 бройки, то все там". И пак се връщаме в началото. Ако нямате ясна представа какво да правите с толкова много книги, изобщо не се захващайте. Пакетите с тях ще ви заемат доста място в коридора.

Затова, преди да прецените тиража, много внимателно помислете и разработете схема за премиери, турнета и разпространение на книгата. В този бизнес нещата се смятат отзад напред.

Прочетена от 6653

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси