![]()
Втората книга за живота на Боги Иванов започнах донякъде скептично, защото не очаквах да прочета нещо, което да ме провокира или изненада. От друга страна ми беше интересно да разбера дали героят ще се пребори със самотата и ще я прогони от възглавницата си или тя ще си остане неизменна и вярна спътница в живота му.
Всъщност той си задава въпроси, които всеки от нас си е задавал поне веднъж- за смисъла на човешкия живот, какво е щастието, дали някъде там съществува сродната ни душа и ще успеем ли да я срещнем, какво е любовта и можем ли да живеем без нея? Четейки това, вероятно ще си помислете, че авторът няма как да измисли нещо ново по тези теми и че вече има достатъчно книги, които повдигат същите въпроси. Донякъде е така, но това, което би ви накарало да прочетете тази книга, са отговорите, които дава авторът. И по-точно, начинът по който отговаря. Да, романът не е автобиографичен, но четейки страница, след страница, все по-силно ще усещате, че авторът е вмъкнал и собствените си преживявания и е разголил душата си, без да се страхува ,че ще го заболи. И героят му ще ви стане симпатичен и близък, ще преживеете всичките му лутания, терзанията, че е сам и отчаяната надежда, че ще намери една жена, която ще го обикне и ще заличи всичките му рани.