Разказвачи на книги

Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.
Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.
Втората книга за живота на Боги Иванов започнах донякъде скептично, защото не очаквах да прочета нещо, което да ме провокира или изненада. От друга страна ми беше интересно да разбера  дали героят ще се пребори със самотата и ще я прогони от възглавницата си или тя  ще си остане неизменна и вярна спътница в живота му. Всъщност той си задава въпроси, които всеки от нас си е задавал поне веднъж- за смисъла на човешкия живот, какво е щастието, дали някъде там съществува сродната ни душа и ще успеем ли да я срещнем, какво е любовта и можем ли да живеем без нея? Четейки това, вероятно ще си помислете, че авторът няма как да измисли нещо ново по тези теми и че вече има достатъчно книги, които повдигат същите въпроси. Донякъде е така, но това, което би ви накарало да прочетете тази книга, са отговорите, които дава авторът. И по-точно, начинът по който отговаря. Да, романът не е автобиографичен, но четейки страница, след страница, все по-силно ще усещате, че авторът е вмъкнал и собствените си преживявания и е разголил душата си, без да се страхува ,че ще го заболи. И героят му ще ви стане симпатичен и близък, ще преживеете всичките му лутания, терзанията, че е сам и отчаяната надежда, че ще намери една жена, която ще го обикне и ще заличи всичките му рани.
Димитър Талев не може да бъде описан. Въпреки богатството на българския език, не се намират лесно такива велики думи, които да застанат редом с фамилията Талев. Той е един от ярките примери на безмерния талант, който не малко български писатели са доказали във времето.
Историята се развива в Ню Йорк. Подобно на българската поговорка „Обущарят ходи бос”, Камил Харт – собственик на една от най-популярните агенции за запознанства, имащи бележит успех, претърпява истински катарзис.
В тази книга е описано всичко това и то с подробности, които нямаше как да се знаят, дори и от журналистите. Как е бил типичното дете жертва на родителските амбиции и от малък е каран да тренира с часове тенис. Спорт, който през цялото време той мрази. И въпреки, че го обяснява подробно на всички, разбира го единствено Щефи (и тя започнала с тениса от пелените) - "Че кой не мрази тениса?!".
Разтърсващи и силни текстове, напълно оправдаващи времето отделено за прочитането им. Любителите на „хубави книги с едър шрифт и щастлив край" няма да ги харесат. Но консумацията само на захарни петлета не води до нищо добро. Истинският познавач /в кулинарията и в литературата/ цени разнообразието и уважава и трудните за преглъщане ястия и книги. Трудни за преглъщане, макар и много четивни са „Аз преди теб" и „Аз след теб" от Джоджо Мойс.  
  „Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Получаваме точно това, което заслужаваме. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем!“ Няма предначертаност, няма предопределеност, няма готова истина за битуване, а просто създаване. Процес, в който ние творим, ние решаваме, ние рисуваме контурите на своето бъдеще. Изборите, посоките, пътеките, завоите са онези проекции на съзнанието, които ни водят към различни аспекти на живота.
  Световноизвестният модел Уерис Диъри е родена в африканската държава Сомалия. Многобройното и семейство  се състои от номади, които никога не се застояват някъде за дълго. За да се грижат за стадата си, те трябва постоянно да се местят в търсене на храна и вода. Целият им живот преминава в път и грижа за животните, с които хората имат дълбока връзка. Четейки описанията на сомалийската култура и начин на мислене, които Уерис предава прекрасно, няма как да не се удивите от мисълта, че в една коренно различна част на света хората водят немислим начин на  живот, изпълнен с толкова трудности, недоимък и болка…
Всеки човек носи в себе си своята Лична легенда, която трябва да следва по пътя на своя Живот!    Веднъж на няколко десетилетия се появява книга, която променя завинаги живота на читателите си. „Алхимикът“ е една от тях. Смайваща със своята неподправена простота и окриляваща мъдрост, тази история разказва за пастира Сантяго, който тръгва от родната си Испания към египетската пустиня, за да търси съкровище, заровено до Пирамидите. По пътя си той среща гадателка, крадец, мъж, който се представя като Царя на Салим, кервани и воини, Фатима – момичето от оазиса сред пясъците, и един Алхимик. Всички те упътват Сантяго накъде да върви, но никой не знае какво е съкровището. За да го открие, младият пастир трябва да се научи да разчита поличбите и да се вслушва в сърцето си. Алхимикът е една красива, емоционална и завладяваща тази магическа притча е символ на преобразяващата сила на мечтите! „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.“
   Честно казано, попаднах на тази книга съвсем случайно. Грабна ме заглавието  – „Камино – пътят на духа“. Веднага разбрах, че това е моята книга, защото много съм слушала и чела за това магическо място – Сантяго де Компостела.И с ръка на сърцето, мога да кажа, че тази книга я слагам в моите любими. Всъщност, вече за втори път я препрочитам и чак сега вниквам в нейният истински смисъл. Първия опит да я прочета беше преди няколко години, но тогава още бях хлапе и не ги разбирах много тези неща, не се и интересувах толкова. Но след това, духовното, историите за прераждане и окултизмът започнаха да привличат много моят интерес и да чета все повече подобна литература.
Точно когато почти си бях повярвала колко съм необикновена и почти велика, на моя хоризонт изгря Морава звезда кървава. На Константин Петканов. И точно навреме. За да разбера, че да си майка на две деца и да чакаш трето, не е нищо кой знае какво. И да си студент в същото време, и да ходиш на работа, също не те прави национален герой. Няма такъв филм.
Мистър Бог,тук е Ана . Една книга караща ни да спрем и да се запитаме наистина ли е така? Винаги трябва след дълго тичане и лутане да спираме. Децата са тези с чисти сърца, които ни отварят очите и за хубавото,и за истинското,и за вълшебното. Децата знаят повече от нас, защото не познават фалша,лицемерието и лъжата. Малката Ана, вярата и в Бог и откритията, които прави шокират, карат да замръзнем, да се замислим, да осъзнаем.
  Бяхме последна година в гимназията. Учителката по английски език ни накара всеки да си купи по една книга на английски и да прочете „възможно най-голяма част от нея“. Препоръча ни да избираме разкази и новели – знаеше, че няма да се престараваме в четенето, все пак бяхме зрелостници, имахме си други приоритети. Две години по-рано бях прочела сборника на О.Хенри и ми хрумна да намеря английски вариант на книгата или поне на част от разказите – така можех да преразкажа достатъчно много, без изобщо да си правя труда. Планът ми пропадна – не успях да намеря английско издание, а вариантът заемане от библиотека се изключваше. Купих някакви разкази на Агата Кристи, но вместо да се заловя с английския, реших да прегледам пак историите на О.Хенри.
 „Излизам да се поразходя“ е книга, която прочиташ на един дъх. След това се връщаш на първата страница и я прочиташ отново. И отново. Поне така се случи с мен. Това не е обикновен разказ с начало и край. Това е писмо. Писмо така откровено, че в един момент те кара да се изчервиш, в друг се смееш със сълзи, а в трети те замисля дори за собствения ти живот.
В света на “Обичай ближния си” парите са проблем, подслона е проблем, любовта е проблем, полицията и държавните служители също са проблем, ако ви се струва, че и сега е така, това също е проблем. Шегата на страна, подхващайки която и да е книга на Ремарк, не бива да очаквате леко лятно четиво и захаросани любовни истории, това което трябва да очаквате е литературен шедьовър и поне няколко трагични момента, хепи енда също не е гарантиран. Това което е гарантирано, е възможността да погледнете на живота през чифт нови очи, възможността да поживеете в една по различна реалност, която надявам се никой от да не изживее по друг начин.
„Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем , не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо?‘‘ (Ф. Кафка) Точно тези думи на Кафка изникват в съзнанието ми , когато  става въпрос за  „Зелените очи на вятъра“ . Природно бедствие. Тази  книга боли,  гневи,  възпламенява. След като  прочетох романа , имам нужда да говоря. Искам да кажа толкова много, а не мога. Думите ми се спъват в гърлото и нищо не излиза от устата ми.
Въпроси, които парят след всяка прочетена страница от книгата „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, са извън познатата представа за войната.  Има и друга по – страшна ,  как изглежда тя след атомен взрив. Войната в „мирното „ ни време е извън знанията ни  за атома от уроците по физика и химия, извън енергията която ни дава електрическата крушка в бита. Тази война посяга над всичко -  от чувството ни за безкрайност, до предупреждение за бъдещето. Дочернобилският човек е друг – оцелял от Втората световна война, свикнал да живее по сталинските норми, подчинен на директиви и параграфи. Следчернобилският човек  се впуска с „голи“ ръце да спасява това, което в мисълта му представлява руската държава, като не си дава сметка, че е воден отново от онова безлично множествено число, което винаги го е мачкало.
Започваме заедно с Франсис Мейс пътешествието из любимата Италия с думите и: “Италия наистина се оказа неизчерпаема! Да приема дара на една нова и същевременно прастара култура – с различен език, литература, история, архитектура, изкуство – е благодат, която не спира да се изсипва над мен като златен дъжд…” Франсис Мейс е американка, известна поетеса, преподавател по английска филология и творческо писане, специалист по изисканата гурме кухня и авторка на пътеписи – поредицата автобиографични книги за Тоскана. От тях най-известната е „Под небето на Тоскана” с филмираната и версия. Книгата, за която пиша, е нейно продължение.
Колко всъщност е дебела границата между реалното и измислицата? Отговорът на този въпрос зависи от много неща като, например, от нагласата на читателя. Феновете на фантастиката обикновено търсят напълно нови светове и успяват да ги открият навсякъде. Други пък търсят истории, които могат да минат за истинни. По принцип, аз съм от първите, но след като започнах да чета една определена книга се намерих на ръба между двете крайности, залитайки ту към едната, ту към другата, и открих, че това неочаквано ми хареса.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси