Елена Исаева - Стихотворения

Елена Исаева

Обичал ли си...?

Обичал ли си някога така,
че всичко от любов да те боли,
да продадеш и своята душа,
та друг да е добре, кажи?!

Обичал ли си с цялото сърце
и влюбвал ли си се безумно,
за едно-единствено лице
да си готов на всичко неразумно?!

Обичал ли си тихо в своята душа
и страдал ли си всеки ден,
че твоята любов е на една ръка,
а всъщност толкова далеч от мен?!

 

Парижка самота

Всеки ден разхождам се край Сена
и до мен минават хиляди лица.
Моята душа е все така студена,
въпреки че виждам само влюбени сърца.

Град, изпълнен с романтична нотка,
да, но никак аз не се вълнувам,
Ето, пак минава тази черна котка,
знае, че едва си съществувам.

Бодро аз към Лувъра отивам,
да погледам приказната красота.
Малко празно време там убивам,
ала пак остава чувството на самота.

Леко почвам да се натъжавам,
сам-сама в този чуден град.
Влюбените двойки съзерцавам,
да избягам искам аз от своя ад.

 

Любовта на края на кабела

Опитвал ли си някога така, 
през телефона някой да обичаш,
да е далеч от теб и твоята душа,
на адски мъки знай, че се обричаш.

За любовта е трудно да е разделена,
на две места не може да живее.
Недей да правиш красотата нейна раздвоена,
не може разделен и огънят да тлее.

Но знай, че ако истинска е любовта,
тя няма да допусне таз раздяла.
Да иде чак на края на света,
тя твоето доверие не би предала.

 

Напразно очакване

На сцената, наречена живот,
те чаках кротко и смирено.
Сърцето ми, затворено в кивот,
от тебе искаше да е спасено.

Но минаха годините край мен,
от тебе нямаше и капка помен,
Аз много плачех – всеки ден,
потъна сякаш ти в света огромен.

И още съм на сцената, но празна,
за мене ти безмилостно забрави.
Любовта ми стана някак си омразна,
каква жестокост с мене ти направи?!

 

Обич завинаги

От твоята любов аз малко се страхувам,
в стихията си силна ме обгръща,
Не мога вече и да се преструвам,
че с всеки поглед пак към теб ме връща.

Веднъж в живота знам, че се обича,
и знам, че изборът за мен сега си ти.
Дори сърцето пак да иска да отрича,
то знае как за тебе само да тупти.

Дори съдбата да поиска да ни раздели,
от мене знай, че винаги ще те обичам,
и никога не ще те никой замени,
няма с името „любов“ аз никой да наричам.

 

Търпение

И цялото ми творчество до теб опира,
Не мога да избягам от това,
И моята любов сега прозира,
да те обичам – туй е моята съдба.

Не знаеш колко дълго аз те чаках,
да кажеш двете думички красиви,
аз още помня колко много плаках
и исках с теб да бъдем истински щастливи.


Но днес ти казвам с ръката на сърцето,
че цялото страдание си заслужава.
За тебе всеки ден усмихва се лицето,
да те обича и сърцето продължава.

 

Прошка

Олеква ти, когато си простил,
безгрешни хора няма
и този, който те е наранил,
прости му ти за двама.

Рядко прошката се дава,
да прощава силният умее,
простилият напреде продължава,
сгрешилият с вината да живее.

 

Добрите хора

Добрите хора лесно се познават,
обидят ли ги – просто си мълчат,
изправят се, почти веднага стават
и тръгват те по своя път.

Добрите хора винаги прощават,
дори да е виновен друг,
за болките нанесени забравят
и нивга не обръщат гръб.

 

За Него

Когато видя твоето лице,
душата моя става пак игрива,
с една усмивка стопляш моето сърце,
защото твоята душа е най-красива.

Когато видя твоето лице,
сърцето ми от щастие прелива
и само в твоите ръце
се чувствам истински щастлива.

Когато видя твоето лице,
забравям за жестокостта голяма
и няма вече мъка в моето сърце,
защото винаги сме двама.

Безкрайно много знай, че те обичам
и с името „любов“ ще те наричам.

 

За истинската любов

Когато тялото те от любов боли
и цялата душа си си раздал,
без нищо да останеш ти дори,
за любовта си ти заслужено живял.

Тя не е приказна история за двама,
а всеки миг е някаква борба.
Но мисълта, че другия го няма,
е по-тежка, знай, от всяка суета.


Но всичко знаеш, че си струва,
когато нощем с усмивка спиш,
до тебе любовта лежи и те целува,
на него и живота си ще довериш.

Обръщаш се и виждаш целия си свят,
в рутината сива той е яркият ти цвят.


Казвам се Елена и живея в света на книгите. Обожавам да чета и да преживявам емоциите на всеки литературен герой, който срещна. Книжните ми приятели са тези, при които винаги ходя за утеха, за успокоение или просто за почивка. Те са моето спасение от сивото ежедневие и най-голямата ми радост.

Като цяло съм изтъкана от различни емоции, които често бушуват в мен като вулкан. Понякога заспал вулкан, но изригне ли, е да не си наоколо. Тази моя цветна емоционалност ми помага в творчеството, но понякога ми вреди в живота. Честна и справедлива съм до болка, като често тази болка изпитвам аз, защото все си мисля, че всички трябва да са такива. Обичам живота, обичам новите преживявания, обичам да уча всеки ден различни неща, но най-много обичам да помагам и да се грижа за своите близки. Имам силно развит майчински инстинкт и винаги се стремя да съм полезна на хората около мен.

От 9 години изразявам емоциите си чрез думи, но чак сега се престраших да им дам гласност. Благодарение на Буквите, и моята мъничка звезда лека по-лека започна да изгрява. Спечелих любовта на публиката и първото място по гласуване в „Конкурса за литературна награда Бианка Габровска“.

Непоправима романтичка съм и вярвам в доброто у хората. За мен любовта е изключително важна, не бих могла да живея, ако тя не присъства в ежедневието ми. Плача на филми, дори на реклами и не ме е срам да си го призная. Денят, в който почнем да се срамуваме от емоционалните и чисти хора, е денят, в който ще погубим своята човешка душа.


2021-12-03 | Прочетена: 821