Обичаш ли ме?
Обичаш ли ме,
покажи го.
Блага дума,
ти кажи ми.
Обичаш ли ме,
докосни ме,
Отдавам ти се,
аз съм твоя.
Дари ми цвете
и кажи ми:
- Обичам те,
обичам те докрай...
Обичам те,
дори когато
ядосана си
и сърдита,
понякога си
леко грубовата,
понякога си
и свадлива.
А най-много
те обичам
разхвърляна
и неподредена,
с очи тогава
те събличам,
моя си,
неопетнена. …
Чужда съм сред вас
Чужда съм сред вас,
не говоря против други,
не обичам да злословя,
в чужди мисли да се ровя.
Чужда съм сред вас,
любимия си не обсъждам,
каквато вкъщи става,
там е редно да остава.
Чужда съм сред вас,
хора всякакви и най-различни,
вечно оплакващи се и скептични,
одумващи и нетактични ...
Чужда съм сред вас,
не обичам да прехвалвам,
комплименти правя,
но не съм самохвална.
Чужда съм сред вас,
спрях да бъда друга,
да ви се харесам аз не мога,
влизам в бездната дълбока.
Чужда съм сред вас,
крия същността си,
волно или неволно,
не показвам дори радостта си.
Животът ме научи да съм Чужда,
да се появявам само в нужда,
да бъда Чужда и на мене,
ето това е тежко бреме.
***
Към учение, към просвета,
ние ще вървим,
всичко родно да прославим,
така ще победим.
Без култура и без писменост
няма как да продължим,
че нашето отечество
да не съжалим!
Помни езика си,
не забравяй своя род,
историята помни
туй що е да се чувстваш горд!
* Написано по случай 24-ти май, Ден на славянската писменост и на българската просвета и култура.
***
Оглеждам се в твоята душа,
Оглеждам се и виждам светлина.
Струи навсякъде около теб,
Стопли го, сърцето ми е в лед.
Спри, почакай, идвам аз,
идвам, за да те прегърна,
аз съм цялата в захлас,
захлас, че с обич ми отвърна.
Да бях те спрял
Да бях те спрял, не бих стоял.
Не бих стоял в самотен кът.
Самотен кът, обвит от плът.
От плът и от вина (простенах).
Вина, че те подминах,
подминах те, без дори да те погледна,
да те погледна с влюбени очи,
очи, търсещи теб във всеки облик.
Всеки облик ми е странен,
странен тъй ужасно плашещ,
плашещ и тъй далечен,
далечен в тази свят нечовечен.
Тихомълком през нощта
Тихомълком през нощта,
ставам аз да творя,
рими да нареждам,
стихосбирка да подреждам.
Звънък глас дочувам,
даже малко се страхувам,
да не би сега, да дойде
някой дявол дяволит.
Не мога да повярвам,
аз стряскам се от тези мисли,
кой и за какво говори,
май под носа си той мърмори.
Е, стига вече, престани!
Време е твоите диалози,
да станат мърди слова,
нищо, че е чернова!
Прочетена от 1554
Казвам се Виктория Янева. Смятам че оправдавам името си, тъй като каквито и трудности да ми поднесе съдбата, събирам всички сили и се опитвам да излезе от ситуацията като победител.
Започнах да пиша стихове в ранните години на тийнейджърска ми възраст, някъде 7-8 клас. Тогава, когато моето сърце се сблъска, се срещна с първите трепери на любовта. Нещо малко непознато за мен. Имах нуждата тези емоции да ги овладея по някакъв начин. И това се случи чрез създаването на стихове, което много ми помагаше да бъда себе си, да изкарам всичко много надълбоко от душата си, така че на мен да ми стане по-леко по някакъв начин.
След това имаше известен период на творческо затъмнение и не пишех толкова много, тъй като бях останала с впечатлението, че пиша предимно тъжни творби и не исках след време с това да ме запомнят всички.
Така последните години се върна и това желание в мен да пиша, като този път имаше доста по-весели неща. Общо взето, почти всичко ме вдъхновяваше и намираха и подходящи думи, чрез които да изразя своите емоции.
Наскоро започнах да участвам и в конкурси за поезия. И дръзнал, осмелих се да направя тази крачка. Вече желаех да споделя творбите си. Да не пиша само за мен и да останат непроменени от никого в тетрадките. И всъщност най-голямата ми мечта е точно това - да се публикуват моите стихотворения, хората да ги харесват, да ги докосна по някакъв начин. Тъй като е нещо много
съкровено за мен. Все пак е От дълбините на Душата ми, моите лични откровения, моите лични терзания, моите лични радости. И така с времето се надявам, след като събера достатъчно подходящи творби да издам и първата си книга.
Благодаря за вниманието!