Културни новини

Церемония по връчване на наградите на конкурса "Ирелевант'2009"

Иван Богданов

На 22 април се състоя церемония по връчване на наградите на конкурса "Ирелевант '2009".
Въпреки проливния дъжд навън, настроението в залата беше приповдигнато. Тези, които не успяха да дойдат, поради промяната на датата и лошото време, изтърваха много.

Опитах се да преразкажа с няколко думи, но талантът ми не стига да покажа лудия полет на въобръжението на Пламен Глогов /Sarcomadroll/ - ръководител, организатор, сценарист, режисьор, душа и сърце на театрална група "Via Verde".

Затова публикувам оригиналния сценарий и клипове от награждаването.



1. Начало на церемонията- представяне на “Тезей и Ариадна”



Тезей и Ариадна
(поетично- балетен спектакъл от Пламен Глогов по стихове на Пламен Петров)


Участващи:

Тезей
Ариадна
Минотавърът
Глас на разказвача

Начало:Музика. Сляп мъж извършва жертвен обред. Помагат му двама мъже със скрити в наметала фигури. Към тях се приближава Цар Егей. Слугата му носи дарове- платове- златни съдове. Оставя ги на земята и заднешком

Оракулът: Сянка на благородник докосва нозете ми, в моята обител е дошъл Егей, тъжният цар на Атина, за да ми зададе въпрос, чийто отговор убягва от мисълта му, но сърцето му знае…

Егей: Целият съм в нозете ти, Тирезие, ти който макар и сляп виждаш по-далеч от всички смъртни…помогни ми…Дойдоха критяните за данъка. 7 наши момци и 7 девойки трябваше да заминат, за да заситят с душите си властолюбеца Минос и с плътта си глада на неговия Минотавър.

Оракулът (усмихва се):… но не тръгнаха те, а наместо тях в кораба на враговете ти отплава твоят син Тезей- героят който уби кромионският звяр и великаните Прокруст и Синид.

Егей: Ще го видя ли пак, оракуле? Донесох дарове за теб, каквото друго искаш ще е твое срещу отговорът ти.

Оракулът: Спомни си, каза на сина си на тръгване…

Егей: Казах му, ако се върне жив да вдигне бяло платно на кораба си…за да го съзра отдалеч над вълните от своите стени.

Оракулът: А ако корабът го върне мъртъв…

Егей: Тогаз нека онези, които плават редом с него вдигнат черно платно.

Оракулът: Даровете ти не са ми нужни. Аз служа на боговете и приемам само тяхната милост. Върни всичко това у дома си. Данък кървав на Крит няма вече да плащаш…

Егей (обнадежден): Значи моят син…

Оракулът (прекъсва го безмилостно): …но едно единствено нещо ще взема. Боговете го искат. Туй е тяхната воля. Цар или роб трябва да я приемеш. Ето отговорът им (пипнешком измъква от даровете черно платно)

Музика!
Царят (ридаейки): Не! Не! Синко! Не! Милост, Богове! Милост!

Царят побягва. Оракулът си тръгва. Помощниците му разчистват сцената…


Нова музика

Невидим глас рецитира:

(Откъси от стихотворението “Тезей” на Пламен Петров (носител на сребърен ирелевант 2007г.)

Лабиринт като айсберг в светлина мъжделива
/изплува за миг и в мрака отново потъва/ сънувах.
Бях докаран във плен отдалеч. Към смъртта си отивах.
В чужд и случайно присънил се свят съществувах.

Тъмни хора като сенки избутват Тезей, който излиза с вързани ръце на сцената

Сред лицата забулени, факли и маски рогати
бе едно като синьо небе, като звук безкрайно затихващ.
Аз я чух и видях, но жестоки ботуши и лакти
ме изблъскаха напред и надолу. Стените се свиха.

На сцената танцуваща излиза Ариадна. Качулатите ги оставят сами. Тя изважда малък меч, прерязва с него въжетата му и го оставя в ръцете на воина. После вади от пазвата си кърваво кълбо

Повей на сянка, откъде тя ме спря и облъхна?
Острието усетих, щом прилепна до моите устни.
И ръката - подплашено топло мишле, в мойта роба се пъхна
и метално студена, кълбото и ножа там пусна.

И изчезна. Бях сам и сънувах. Вървях от години
Към страшния, жалния вой в дълбините. Изтръпнал
и решен да се бия до смърт. Своя сън да измина.
Да се върна при нея и слънцето като свита в скреж пъпка.

Танцуващата Ариадна изчезва в мрака, уловила единият край на нишката на кълбото. Тезей тръгва предпазив из лабиринта- движещи се 4 платформи (зад всяка има човек) като стени


Колко ъгли и мрак се надявах: ще видя
нишката, по която дойдох, непогледнал през рамо.
Сам разплетен и пуст - като мъртвата мида,
чийто бисер незърнат се превръща обратно във камък.

Изведнъж на заден план платформите се разделят и откриват…минотавъра- мъж със златна маска на бик и секира.

Думи на Минотавъра:

Няма изход за теб и за мен. Аз те чакам, осъден
да разкъсвам осъдени. Царски син, бях затворен,
скрит от всички, но жив - като срамна постъпка
с мисълта за която цял живот напразно се борим.

Двубой между Тезей и Минотавъра.

Вцепенен от лика несъзрян, ти желаеш смъртта ми...
Но тогава, наивнико, в този кръг от квадрати
завинаги вместо кошмара сразен ще останеш.
Аз обичах онази, която тук те изпрати!

Тезей го пробожда. Минотавърът пада. Тезей се навежда и сваля маската му.

Тезей (слисано): Кротоне, ти ли си това. Нима не ме позна. Аз съм Тезей от Атина, заедно плавахме с Арго да дирим златното руно…

Кротон: Тезей…другарят ми…с когото рамо до рамо на веслата и в битките стояхме…сега е моят съдник…не искам друг…прости ми, живеех като в сън…

Тезей: Кротоне…

Кротон: Тезей, на Арго ли сме, чувам веслата на нашите другари да бият в такт, като едно…всички са тук…Орфей, Кастор, Адмет …Херакъл богоравния…руното искри на утринното слънце, а ние плаваме обратно към дома…нали, приятелю?

Тезей (тъжно): Не, Кротоне, другарите ни ги няма, Арго стои самотен на пристана във Йолк…

Кротон: значи Лодкарят е дошъл и ще замина само аз…

Звук от весла и музика изпълват залата и се смрачава.

Тезей вижда в ръцете му същото червено кълбо като неговото… Изпълнен с подозрения, Тезей започва да навива своето кълбо, за да се измъкне от лабиринта, но постепенно другият край на кълбото идва при него. Мъжът разбира какво е станало. Не му остава нищо друго освен да сложи маската с рогата и да се превърне в новия минотавър…Платформите бавно се затварят пред него и го изолират от света.

Финални думи:

Секна могъщият глас. Той се лута унесен
в лабиринта без край и начало, роден сред стените
със страха, че зад ъгъла нищо не дебне, че в него са
поравно рогатият звяр и човекът, който бяга и пита.


Завесите се затварят


2. Излизат двамата водещи Пламен Глогов и Виолета Машева:


Пламен Глогов: Уважаеми гости добре дошли на церемонията по връчването на наградите за най-оригинален герой от съвременно произведение - “Ирелевант” 2009.

Виолета Машева: За трета поредна година съорганизатори на събитието са театър Via Verde към Читалище “Добри Чинтулов”, гр. София и литературен саит “Буквите”.

Пламен Глогов: За пореден път конкурса надмогва себе си, както по отношение на своята спектакюларност (както сами предстои да се убедите:), така и по брой на участниците. Тази година явилите се автори бяха над 150, а произведенията и героите които ни предлагаха бяха сами по себе си силни и на ниво.

Виолета Машева: Този път журито нямаше основание да задържи нито една от наградите. Всички тези прекрасни творби и герои дойдоха като подарък за нас…подарък за един наближаващ рожден ден. Да, приятели тази година театър Via Verde става на 5 годинки!

Пламен Глогов: И при такава сериозна цифра, човек не може да не се обърне за миг назад- от времето на създаването му като студентска формация, до превръщането му в читалищен театър, през сцената ни са минали над 60 артисти и всеки е оставил частичка от себе си на нея. Частичка, която винаги ще го кара да се завръща и да ни подкрепя. Знам това, защото повечето от тези хора сега са тук сред вас и бихме искали да ги поздравим с най-важното за един актъор- вашите аплодисменти…

Ръкопляскания

Виолета Машева: Сега е момента да благодарим на целия колектив на читалище “Добри Чинтулов” за неоценимата помощ и доверие, което имат към нас за времето в което сме заедно и да им обещаем, че ще продължим тяхната благородна цел като правим нашите спектакли със хората и за хората

Пламен Глогов: Това скъпи приятели означава, че всеки е добре дошъл в нашия театър. При нас няма кастинги, проби и неприятни оценки. Просто идвате и се включвате, ще видите, че сами ще откриете мястото си, ако опитате.

Виолета Машева: А сега мисля, че е време да обявим поощрителните награди в нашия оспорван конкурс:

Петя Йосифова – произведение: “Пиеса в три бездействия и финал” герой: г-ца ЙоЗо
Милен Нанков - “Ток за една нощ”; герой: Ванго Ваксата
Тодор Ташев - “Отведи ме до хребета”; герой- Скакалецът

Думи на наградените

Пламен Глогов: Нашата церемония продължава с един уникален откъс от спектакъла “СОЦИО”. Приятно гледане:


СОЦИО Сцена1: Копрофаг

N.B. (част от пиесата се озвучава на живо от Драгомир Драганов- черен сулует с китара в страни от сцената)
Спусната завеса . В краищата й стоят двама полицаи- Сал и Вини. Те предпазливо се приближават към средата й с извадени пистолети, като си правят знаци тихомълком. Двамата спират колебливо пред отвора на завесата.

Вини (изнервено): Шибана работа, Сал! Не познавам това място, а от другите няма и помен. Проклетото радио се скапа точно, когато най-ни трябваше!…

Сал (ентусиазирано): Ш-шт, кротко, Вини, така сме си OK. Копелето е тук и ни е в ръцете. Нали не искаш пак шефовете да оберат лаврите, а ние цял живот да бичим като патрулки. Казвам ти, братче, тоя ни е спасението. Пипнем ли го- нашивките не ни мърдат!…

Вини (припряно): Човече, ти побърка ли се?! Какво приказваш? Оня там е Копрофаг, ако ни хване, ще ни свари живи…Не, мерси, аз викам да се върнем при колата и да изчакаме момчетата…

Сал (владеейки се): Вини…Вини, слушай ме! Не ми се насирай сега, чуваш ли? Стегни се, аз ще свърша всичко! От теб искам само да стоиш зад мен и да ми пазиш гърба.

Вини (умолително): Сал, не…

Сал (успокочващо): Стой зад мен, Вини, и всичко ще е наред…

Вини (крещи тихо) : Сал!!!!

(Сал не го чува, влиза зад завесата)

Вини (вбесен на себе си): О, по дяволите!…

Влиза и той


Завесата се отваря (звучи ритуална музика Eholalia на Dead can dance)

Гол до кръста мъж, с татуировки на змиеподобни същества и символи по тялото, ритуално умива ръцете си над един казан. Момче и момиче стоят на колене един срещу друг със запушени устни и вързани зад гърба ръце. Мъжът отива при тях, хваща ги за косите и ги приближава един към друг, така че да се целунат насила. После им връзва главите с обща превръзка. Разгъва под всеки по един найлон и до всеки оставя отворен по един голям празен куфар. Мъжът изважда една брадва и гали с нея ужасените си жертви. Рецитира опиянен, увивайки се около тях като змия:

Копрофаг (екзалтиран): Ти, птица на пътуването,
Куфарите ми отдавна са готови
Но болно свети есенното слънце
И спомените ми за любовта са застрашени
Сбогуванията все тъй ме натъжават
Дори ако морякът вдига своите платна и котви
За да напусне тоя град на дъждовете
Дори, ако луната е надвиснала над облак
Като любов върху разпятие…която вижда
Пределите на болката ми…Жадно!
Тъгувам и от леките ухания, с които вехнат цветовете
Когато се разделят двама влюбени…сега тъгувам!
А не тъгувах някога, когато се целуват двама души
Защото знам, че ни зовят раздели и се ронят
Листа от храстите на нашите желания

(откъса е от стихотворението на Ахмад Сулейман Ал Ахмад-“Пътуване към града на спомените”)

Вдига брадвата готов да посече двамата вързани. Изведнъж зад него нахлуват полицаите Сал и Вини с насочени към садиста пистолети

Сал (извиква): Полиция! Стой на място, извратен боклук!

Вини (заповедно) : Отстъпи от заложниците, обърни се бавно и хвърли оръжието!

Сал и Вини (едновременно крясват): ВЕДНАГА!

Копрофагът се обръща бавно като в транс, все оща стискайки брадвата, продължава да рецитира напевно:

Копрофаг (напевно сякаш не ги чува): …Така ме натъжават и поемите, в които
Не чувствам ритъма на ветровете
Зад техните тръби надуват бузи силуети…

Двамата полицаи се споглеждат

Сал (вбесен): Глух ли си, шибаняк, казах да пуснеш брадвата!

Копрофаг:…И като дивеч се разбягват моите мечти…

Вини (неспокойно): Сал, внимавай!

Копрофаг:….Или отлитат като златни птици…

Сал (към Вини): Млъквай!

Копрофаг:... С простреляни криле…

Вини (извиква) Сал!

Копрофаг се превърта избива с брадвата оръжието на Сал и го посича, обръща се светкавично и поваля Вини. Надвесва се над него с хищен блясък в очите. Взима пистолетът му и играейки си с него продължава да рецитира зловещо

Копрофаг ( със зла усмивка): Прозрачна като утринна роса
Тъгата се домогва до сърцето ми
И ето ме на кръстопът разпънат
Като луната върху тъмния си облак…

Ненадейно друг глас продължава стиха му и някой се появява зад него

Непознатият (д-р Карнивор) (със спокоен глас):
И аз разгръщам своите ръце, ръцете на сеяч
Когато покрай мен минава чужденец, за да посея
В тъгата на нахлуващата есен
Живителност от своите поеми млади
В очакване, че ще ме придружи денят, ако замина
За непрекъснато отдалечаващият се от мене град-
Града на моите спомени.

Копрофаг (с дебнещ глас): Докторе, какво ви води насам

Докторът (спокойно): Дойдох да навестя един свой пациент

Копрофаг (иронично): Няма смисъл от това. Както чувам вашите пациенти са или излекувани или…мъртви

Докторът (властно): И ти си причината за тяхната смърт, нали, Копрофаг?

Копрофаг (посочва му подигравателно двамата вързани): Съжалявам, аз си имам други играчки

Докторът (нетърпеливо): Тогава защо се махна? Защо напусна “групата”

Копрофаг (с горчивина): В природата на хищника е да напусне територията си, когато в нея дойде някой по-свиреп

Докторът (изпитателно): Не…разбирам, значи мислиш, че някой от останалите в групата ми е убиеца?

Копрофаг (със зла усмивка): Мисля само, че аз не бих могъл да ги убия, по същия начин, както и ти не би могъл да ги излекуваш…

Докторът (загрижено поглежда към треперещата двойка и ранения полицай): Голяма бъркотия си направил тук. Позволи ми да отведа оцелелите, а после ще се върна за да продължим нашия разговор

Копрофаг (ехидно): Искаш да лишиш хищника от плячката му, искаш да ми отнемеш трофеите

Докторът (спокойно) Истинските хищници не вземат трофеи, а и тези не са достойни за твоя плячка. Прекалено са тривиални и безпомощни и ти го знаеш. Не случайно си се усамотил тук. Дебнеш нещо голямо, нали така, очакваш някой, победата над който наистина ще те засити.

Копрофаг (хилейки се зловещо): Познаваш ме, докторе, познаваш мислите ми, но не познаваш силата ми. Говорих с Вечерта, видях кървавите очи на Залеза и чух последните удари на сърцето му. Те отекнаха в мен, сякаш бяха ударите на собственото ми сърце. Червената луна, пресният мирис на разровена пръст откъм гробищата, воят на градските песове…всичко тая нощ вещае смърт. Бях решил да пия от кръвта на тези нещастници, за да стана непобедим, но сега разбрах, че няма смисъл. Онзи, който ще дойде за мен, не се впечатлява от ритуали, а душата му е пуста, защото той отдавна е мъртъв

Докторът (разпалено): Копрофаг, ти знаеш нещо, нали? Нека отведа тези хора от тук! Когато се върна, ще ми разкажеш всичко! Ще ти помогна, Копрофаг, ще ти помогна,… приятелю!

Копрофаг (поклаща глава): Част от приятелството между двама души се крие в нещата, които и двамата харесват. Помните ли онзи стих, в който се казваше : “Животът ни е сън с отворени очи…”. Отведете ги далеч, докторе, няма да имам нужда от тях вече. И не се връщайте, искам да остана сам…

Докторът (възбудено): Но ти имаш нужда от мен

Копрофаг (студено): Побързайте, докторе, времето тече! А в моята диагноза присъстват думите “непредсказуем” и “жесток”

Докторът развързва пленниците и заедно с ранения полицай напускат сцената. Копрофаг остава сам. Звучи песента Black sun na Dead can dance( Музика на Очакването, музика на Съдбата). Пристига този, когото садистът очаква- облечен в черно човек с бяла маска на лицето. Новодошлият държи дълъг нож.

Копрофаг (спокоен): Очаквах те. Чух стъпките ти като дъждове, които бият в опустелите улици. Подуших те…не теб, а мирисът на смърт, който разнасяш след себе си. Но няма да ме вземеш така лесно, дори зад маската да е самият дявол.

Втурва се с брадвата срещу него. Маскираният я отбива с лекота и го поваля. Стиска го за гърлото.Силата му е чудовищна. Непознатият казва само “ Mors sanat” и забива меча си в Копрофаг. Сетне увива трупа му в найлоните и го оставя в един от куфарите. После си тръгва тихо, както е дошъл.
Отново се включват тъпаните на песента Black sun. Мракът на сцената се разкъсва от тревожните проблясъци на полицейски лампи. Един полицаи разпъва лентата с надпи „POLICE DO NOT CROSS” по дължината на сцената. Другият очертава телата на жертвит и ги заснема с фотоапарат. На сцената се появява детектив Кастели, двамата полицаи спират работата си и застават чинно за миг. Детективът ги поглежда, те се отдръпват от жертвите. Той коленичидо телата и ги разглежда. Единият от полицаите му води оцелелите свидетели - мъжът и жената, раненият полицай и доктор Карнивор. Кастели се изправя и отива до тях. Всички те сочат доктор Карнивор като свой спасител.Кастели стиска ръката на доктора, Карнивор навежда глава, лицето му е тъжно. Детективът освобождава свидетелите, хвърля последен поглед на телата и дава знак на полицаите да ги изнесат. Полицаите покриват телата с чаршафи. Полицейската лампа угасва и настъпва мрак на сцената.
(Всичко става под съпровода на музиката без говор, само жестикулации и мимика на фона намузиката и прекъсващата синя светлина от полицейската лампа.)

Завесите се затварят

Двамата водещи излизат.



Пламен Глогов: Скъпи приятели, мисля, че ви стана ясно, защо това изпълнение е уникално. През цялото време на сцената със своята китара ни помагаше рок-динозавърът Драгомир Драганов от група “Епизод”.

Виолета Машева: Ще имаме удоволствието да чуем Драго отново малко по-късно, а сега е ред на другият организатор на днешното събитие- изпълнителният директор на фондация Буквите Иван Богданов, да представи последните новини от “Буквите” (доколкото знам и те са рожденници скоро) и разбира се да връчи наградата Бронзов Ирелевант.

Представяне на Иван Богданов

Наградата Бронзов Ирелевант се присъжда на Татяна Бобева - Бойкò за произведението “Да бъдеш или да не бъдеш” за нейният герой Актъорът с главно А.

Пламен Глогов: И преди да преминем към по-рокаджийската част на спектакъла, бихме искали да поканим на сцената председателят на читалище “Добри Чинтулов”, за да връчи наградата Сребърен ирелевант

Виолета Машева: Уважаеми дами и господа, моля посрещнете с аплодисменти проф.Андрей Апостолов

Излиза председателят (ако няма възможност- нашият най-възрастен актъор ще връчи наградата)

Награда сребърен ирелевант за: Автор Красимир Чолаков, произведение “Седмична рекурсия на един бот”, герой- Бот-а

Виолета Машева: И сега е време за хард рок. Дами и господа, представяме Ви синият ирелевант Драгомир Драганов с неговото alter ego!

Драго свири.

Пламен Глогов: След това изпълнение, мисля , че е вече е дошло времето за връчването на нашия Златен Ирелевант.

Виолета Машева: Аз мисля също, че тя трябва да бъде връчена от един истински музикант, като героя, който я печели и така наградата ще обяви Драгомир Драганов:

Драго: Наградата Златен Ирелевант за най-оригинален герой от съвременно произведение се връчва на Маргарита Друмева за нейният герой РЕМИНОРА.

Думи на наградената

Пламен Глогов: Уважаеми гости, това беше последната от наградите Ирелевант за 2009г. Още веднъж честито на победителите! Пожелавам да бъдат толкова оригинални в живота, колкото техните герои

Виолета Машева: А на онези, които днес не успяха да спечелят, благодрим за интереса към нашия скромен конкурс и за изпратените от тях творби. Догодина Ирелеванта ще бъде ваш! Довиждане, приятели!

Тържествена музика.



КРАЙ

Прочетена от 1918

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси