Културни новини

Непознатият Вапцаров

Иван Богданов

„Търся червенокоса..." - виси от няколко дни на Скайпа ми. Човек като не знае какво да си пожелава. Първи на срещата идват - Pin4e - червенокоса и шармантна и една нейна приятелка Лилия - още по-червенокоса и по-шарматна.

Реших, че с тия две жени да се затворя в това подземие ще е грехота и затова се преместихме на теферич  - в градинката до военното НДК. На поетичната улица - „Шандор Петьофи". Някога 3 къщи по-вляво, на един таван, бяха създадени Буквите. Но то беше отдавна. Сега говорим за Вапцаров.

Но не оня Вапцаров от „във бурята ще бъдем с теб народе мой...", нито оня от „Във гората враг стаен..."

Говорим за оня, който е извън калъпа - пролетарски поет, борец против фашизма и капитализма и.... т.е Вапцаров извън „Моторни песни".

„Гледа уж бащата строго,
      но му става ясно.
      машинист ще стане Гого,
      нека да порасне!"

„Гълъбите гукат

в близката гора

По тревата падат

сребърни пера.

Мене ми е леко

като никой път -

чувствам се ефирен,

чувствам се

без плът."

 

„- Има във града, разправят,

болница. Да мога там

да се настаня, тогава,

вярвам, ще ми мине. Знам

 

от село момче, което

мислехме, че ще умре,

влезе в нея и момчето

оздраве! Оздраве!"

 

Това също е Вапцаров. Може би по-истинския. Прочетохме и от импресиите му. Те така се родеят с Яворов и Пенчо Славейков.

Като казахме Яворов - поговорихме за онази велика снимка, където Вапцаров на 3 години е възседнал коня на Фердинанд, а пред кръста го държи Яворов... Поговорихме и за прехода между поколенията.

 

„- В къщите протекоха стрехите -

бурен нивите души, войводо.

"Стреляй горе, стреляй към звездите!

Нека паднем честни и свободни."

 

Почти като Яворов. Но не е.

 

 

Всъщност не минахме без „Моторни песни".

Най-вече с испанския цикъл:

„В завода ти, Лори, си надзирател

и казваш: "Днеска искам триста болта!"

"Добре, Лори, отлично, мой приятел!"

И двамата се смееме доволни.

 

А вънка тъй широк е небосвода!...

Блести небето, въздухът блести!

И дишаш, дишаш толкова свободно!

И сам не вярваш, че това си ти. „

 

Не пропуснахме и урока по писане на гражданска поезия - „Ботев"

 

За Ботев ли?

Чакай...

 

"Огряват звездите,

след туй на Балкана

излиза луната,

вълкът се промъква

и дебне в скалите

и светят очите му

в мрака."

 

Работникът бърчи си челото

и пита:

- Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,

за теглото,

за черните кърви,

що пие земята,

за робската песен

и мъката в нея,

която люлее нивята.

 

- Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

и ето ти цяла поема.

 

Някъде между тези всички разговори и плавното преливане към непознатия Пенев - „Не желая безсмъртие и пътища леки/ а ватенка топла за зимния ден..." дойде китара. Още по-добре - към нея имаше и китарист.

И то какъв китарист - от първи поглед направиха невероятен дует със Светлана Йонкова - нищо, че никога не се бяха виждали и чували... Светлето пя нейните песни, Марио свиреше.... Не ни се искаше да свършват.

Но за жалост хубавите неща свършват първи - в Люлин я чакаха двете и внучета и тя ... е не след 20 мин както казваше, но след 2 часа, ни остави напити с поезия и си замина...

Но не за дълго - на 24 юни, на Еньовден, е премиерата на новата и книга „Змия на кръста". Елате, чуйте, вижте, послушайте...

 

А клуб „Приятели на книгата" не спира през лятото. На 28 юни, от 17 часа ви чакаме в градинката срещу военното НДК /Шандор Петьофи 38/ за да си говорим за „Непознатият Пеньо Пенев"

 

А китарите все още плачат в градинката... вероятно до сутринта.

 

Повече снимки можете да видите в Албума.

Прочетена от 1939

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси