Културни новини

"В Пловдив, във градa вековен" - сценарий

Илияна Делева, Зорница Раданова, Камелия Иванова

Добър вечер и добре дошли на всички, които в този слънчев ден избраха книжния базар и тази зала, вместо приятната сянка в парка. Ние направихме същия избор и се надяваме в края на вечерта да не съжаляваме - нито вие, нито ние.

Както е прието на първа среща, редно е да се запознаем и да разкажем кои сме и за какво сме тук. През цялата вечер ще бъдете в нашата прекрасна компания: Илияна Делева - Ила, Петър Апостолов - Акрагант и аз - Зорница Раданова - Зина. Ние ще се постараем да не скучаете и да не загубите нишката на сюжета ни. Тъй като участващите автори са много, ще ви ги представяме последователно. Представяме ви нашия домакин тази вечер - Любомир Занев.

 

А сега каним на сцената главния виновник за тази вечер,  Иван Богданов, председател на „Фондация "Буквите", която развива сайтовете „Буквите - сайт за нова българска литература" и „Книгите - пространство за българските книги"

 

 (Мъж)  Във Пловдив, във града вековен, там далеч.... там далеч.... една нощ спря да бие сърцето ми... и нищо друго...

 

З: Нищо друго... освен любовта.

И: И нищо друго - освен поезията.

З: Поезията за любовта. За любовта, без която не можем. Онази тайна, нежна, скрита, различна, бурна, страстна, изпепеляваща, неподвластна на времето Любов.

 

И: Любовта на Петрарка, на Афродита, на Орфей и Евридика, на Ромео и Жулиета... И разбира се, любовта на Абсолют, Пинче, Алиса, Йоана Вас, Ариел, ... Първите ще откриете в златните страници на световната класика. А вторите - в първата част на антологията с любовна лирика "Буквите".

 

З: Сто страници, събрали една малка част от най-нежните стихове за любовта, публикувани в електронния сайт Буквите в последните няколко години.

 

И: Едно прекрасно малко бижу, събрало трепетите на 60 автора - различни по пол, възраст и занятие, но с едно общо чувство - Любовта.

 

(Мъж) : Нeопитомено

Яна Кременска (allisa)

Тази любов идва внезапно.

С претенции да не прилича на всички останали.

Идва задъхано, прави се на закъсняла,

кокетира изкусно с кичурче от косата си,

гледа невинно като децата...

Тази любов не признава къде е ходила

досега и къде се е губила.

Измисля си някакво чудо,

седи на перваза и безсрамно флиртува

с дъжда и със капките.

Тази любов просто не е научена

на любов и на себе си,

не и пука от нищо,

не знае питомно да прегръща...

Тръгне ли - ще дойде само шапката да си вземе.

/Ако изобщо реши да се връща./

 

И: Да напишеш най-красивите думи за любовта...За онази, голямата Любов, която чакаш и търсиш цял живот и която... Тя е все различна и често е била толкова близо до теб; как не си я усетил, как не си я уловил?...А можеш ли да уловиш пеперуда насън?


З: Да напишеш най-красивите думи за любовта...За онази, която търсиш навсякъде, дори на края на света, а нея все я няма...И се чувстваш самотен и тъжен. А не е ли самотно нощното море, което може да има само блясъка на Луната, а тя е тъй далече? Можеш ли да задържиш светлината й в шепи?


И: Да напишеш най-красивите думи за любовта...Къде е тя? Как да я усетиш, за да разбереш каква е, можеш ли да я видиш, за да я опишеш? Може би е пронизваща като нощния зимен вятър... или омайваща като теменужен дъх? Но можеш ли да прегърнеш вятъра...


З: Не търси най-красивите думи за любовта. Все едно, ще бъдат земни. А любовта е неземна. Не търси любовта, тя ще те открие.А когато се срещнете, ще напишеш най-небесната песен...
...за мен, може би...

(Мъж): Стихотворение

Като мелодия без ноти и

без име

Боян Паничаров (Absolute)

Като мелодия без ноти и без име

с онази дива радост на сърцето,

напомняща езика на щурците

в крайбрежните треви

отвъд звездите,

с малиновия дъх на пръстите,

на устните с меда

и струйките от младо вино

по зърната,

с извивките на рамената,

с очи в блаженство разширени,

с бедрата самодивски

и солени

със бездните, пораждащи вселени

изгаряй ме,

люби ме.

Мене...

Само мене...

 

З. : В този вековен град любовта има други измерения. Тя излиза от своите плътски форми, забравя за норми и предразсъдъци и се издига. Над всичко. Над всички. Преминава граници, нарушава понятия. Прониква във въздуха, във вените, в сърцата. И в умовете. Сега е тук, облечена в думи, събрана в едно малко книжно тяло. Сега любовта е в нашата първа антология. И ние ви подаряваме това прекрасно чувство, тази магия, наречена Любов!

Любовта я сравняват със вино -

опияняваща

и тежка.

 

Петър и Ила - рецитала от премиерата


Силна любовна лирика остана извън антологията - например на съставителите от етични съображения, но нека чуем Зорница Раданова

Сто глътки сърце

От мен ще отпиеш.

Сто глътки - да усетиш кръвта -

как пулсира във вените.

Да почувстваш страстта -

Как разбива оковите.

Да зовеш любовта,

Че безкрайно и кротко е чакала,

За да лумне в пожар непокорен...

Сто глътки сърце -

Да поемеш отровата

и да пиеш от мен до смъртта си...

 

"Мъжете са като хубавото вино. В началото са като грозде. Работа е на жените да го смачкат и да го държат на тъмно, докато съзрее в нещо, с което искат да вечерят" Това, за което сега ще стане дума обаче, не се отнася за мъжете. Или поне не по този начин. През 2004г. стартира първото издание на конкурса 'Жени и вино", провеждащ се традиционно на 14 февруари и обединяващ най-доброто от двата празника - Трифон Зарезан и Свети Валентин. През 2007 година се проведе Четвъртия конкурс „Жени и вино", като това беше и първият международен конкурс, организиран от Фондация „Буквите". В конкурса се включиха автори от Русия, Украйна и Македония.
През 2008 година, във връзка с петото юбилейно издание на конкурса, бе издадена Антология „Жени и вино, вино и жени", събрала в себе си наградените произведения от предишните четири издания. Иде ред да наградим пловдивските участници, опитали вкуса на жените и виното.

Дали е случайност. или пък е съвсем логично, този конкурс се печели основно от пловдивчани. Вероятно вкусът им за жени и вино никога не им изневерява.

 

Първо ще наградим един участник, печелил награди две години подред, но не успял да дойде на нито едно от награждаванията. Да поздравим лауреата на трета награда от 2007 г за стихотворението  „Мълчано вино" и пак на трета награда от 2008 г за Мат в три хода - Кирил Кирилов /киарт/

 

За 2009-та  две от наградите отидоха във пловдивчанки

 

2-ра награда за 16 годишната Мария Рангелова за „Слънцето в женски род"

 

И трета награда за Евелина Кованджийска - „Душата ми тревяса"

Съвсем наскоро  Евелина издаде стихосбирката си  - „Боси очи". Тя сама ще сподели впечатленията си с нас.

 

 

Зина представя Лариса:

Авторката, която ще ви представя сега, не е при нас, но нейните книги са тук и можете да си ги купите. Тя се казва Лариса Ангелова и за себе си пише: Недовършените текстове ме очакват, довършените се появяват след много размисли. Така се появяват откъси-спомени от пътуванията, от пресата на ежедневието, от хората, от които не мога да избягам. Моята "първа сцена" са есета по картини на художник."

 И когато вземете в ръце книгата й „Без остатък", може би ще си спомните нейните две предишни, но електронни книги. А ако не ги помните - то време е да се срещнете с тях, защото електронните книги са бъдещето на четенето.И двете електронни книги можете да откриете в сайта Буквите. Първата е поетична, назована "Докосване", а втората е новела и се казва  "Просто един ден".  И в двете Лариса Ангелова е една и съща. Тази, която се раздава без остатък: която знае колко боли,

когато болката

се отдалечава.

която усеща надеждата,

уморена

да те чака.

 

 

Електронната книга, за разлика от обикновените, няма книжно тяло, но също носи мъдростта и посланията на автора. Тя не събира прах по лавиците на и без това претрупаните библиотеки. Електронната книга е като всяка друга, поне според Закона за авторско право. И не е. Няма я в ръцете ни - тя е някъде там във виртуалното пространство. До нея стигаме по-лесно, отколкото до всяка друга книга. Не ходим никъде, не търсим по рафтовете нищо - влизаме в Буквите и си я купуваме от електронната книжарница. Можем да я купим независимо в коя част на света се намираме. Можем да я прочетем без никакви усилия - тя се отваря сама на екрана на компютъра ви. А сега ви представям автора на още една  електронна книга, събрала светли мисли за черни дни. За радост на всички, той не е виртуален. Стефан Кръстев.

 

Музикална пауза

 

Ила обявява : Време е за трети ренесанс и за Яким Дянков.

Яким  представя - Време е за трети ренесанс

 

Зори: С нас е поетът Петър Апостолов - вече и Буквичка. Иван Есенски га нарече "Войникът на злото, пораснал в пълководец на доброто" Нека да го видим.

 

Ила - Разпиляната балканска душа

Легенда за Балканската Душа

 

Господ се разхождал в Райската градина и видял тъжен ангел да седи на камъка пред портите.

Защо  е тази мъка в очите ти? -попитал го Бог.

Ангелът го погледнал, а очите  му, сини и чисти  като небето, се напълнили със сълзи.

Тук има прекрасни цветя,  но те не плачат и не се смеят, не обичат и не се радват,  нямат душа. Искам  цвете с душа.

Бог се замислил и изпратил ангела да донесе пръст от Балканите. Сложил я в шепите   му и я целунал. От нея се родило цветето на Многоцветната Балканска душа.  То греело сутрин с цветовете на утрото, пеело с птиците, усмихвало се на вечерта. Ангелът го носел в  своите длани като съкровище. И го обикнал с цялата си душа.

Но  изтръпвал от лоши предчувствия всеки път, когато някой вятър галел листата на цветето. Прегръщал  го,  да не съзрат красотата му, но  ветровете вече били видели чудното цвете. И го пожелали за себе си. Решили да го откраднат тайно, докато ангелът спи.  Ала когато единият вятър се навел да я вземе от шепите на спящия ангел, другите ревниво протегнали алчно ръце и я разкъсали на хиляди малки парченца, всеки грабнал своето и я понесъл със себе си по света.

Ангелът заплакал  безутешно и сълзите в сърцето му капели като бисери между белите му пера.  Само Бог можел да му помогне и той отишъл при него с надежда.

Не мога да ти я върна  цялата - поклатил глава той, - но когато ветровете заспят, тя отново ще бъде цвете и  ти ще можеш да я прегърнеш.

Чакал ангелът да заспят ветровете, но те  никога не заспивали всички. Отчаян,  запял тъжна красива песен за своята обич. Ветровете спрели,  за да послушат  и,  унесени от  сладката тъжна мелодия, положили глави на косите си. Балканската Душа станала цяла отново.  Ангелът я прегърнал и раните  се превърнали в цветя.

Обичам те - прошепнал ангелът и в този миг Ветровете пак   се събудили. Всеки грабнал своето късче Балканска  Душа и я понесъл на някъде.

До следващата песен.

До следващата прегръдка на ангела.

До следващата глътка любов.

 

 

Разказът, който чухте, е на една дама, която пише толкова увлекателно, че всички чакат с нетърпение продължението на историите, които тя разказва. А всичко написано се чете на един дъх и никога не е достатъчно. Представям ви: Ина Крейн

Ина крейн - говори за книгата

 

Геновева Цандева е поетеса с китара, чиито песни откриват ежегодните бардфестивали в гр. Ловеч. Тя  печели награди от литературни конкурси,  защото е необикновена жена, бард и поет.

  • Тя знае как да изгради „Гнездо от обич", тя знае как "Дъждът съблича птиците", и го споделя в двете си предишни стихосбирки. Сега, с новата си книга, открива „Луна за двама":
  • онази луна, с която

танц по ръба на живота си струва;

онази луна, заради която

 всичко си струва, щом помислиш само,

че утре ще станем прашинки от вятъра.

Онази луна, с която кръста по-лесно се носи.

Жената, на която НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА  пожелава да не се плаши от космическата си самотност, щом тя ражда стихове. Геновева Цандева.

Геновева - песен + книгата

 

Още една пловдивска поетеса на нашата сцена. Тя ще представи четвъртата си поред стихосбирка  - Ако се спра. Бианка Габровска.

 

Клайдерман. А после-Мориконе .
Аз и ти. Интимна тишина.
Хвърлената чаша през балкона.
После- изнамерена вина.
Думите- просъскани,камшични.
Водопадна спотаена злост.
Дива невъзможност за обичане.
Сгърбен обвинителен въпрос.
Разпиляна върху пода нежност.
И последни счупени акорди.
Толкова пропукани надежди!
И една недопустима гордост.
Опит за сдобряване.Театър.
Но така умело изигран!
Масата.Уискито.Кревата.

Мориконе. После-Клайдерман..

 

А сега при нас ще дойде Мария Илиева. Но няма да пее. Защото не е онази Мария Илиева. Нашата Мария знае какво сънуват птиците. "Сънуват ли птиците?" е стихосбирка която съдържа 120 изживяни стиха. Стихове от нея са публикувани в антологиите: "Антология на новите български поети", антологията за женска любовна лирика "Само за теб" и Английска антология на издателството "Nutshell magazine" в която също има преведен и публикуван стих. Дами и господа, Мария Илиева!



Когато видя падаща звезда - веднага се пренасям сред мечтите, но само един човек е в състояние да извика към човека до себе си "Виж, падаща звезда" и да накара всеки да сподели мига на мечтанието.  Адриана Зарева, която ще сподели с вас своята книга , но и книгите на приятелите. Вижте и чуйте самата нея.

Адриана представя Невена Митева и Слава Христова

 

За да не кажат хората, че ние тук дaваме съвети, критикуваме и подбираме по свои критерии творбите на авторите, а самите ние нищо не можем да направим, решихме да включим и себе си с по нещичко в този рецитал. "Ако се случи" и Ила

Ако се случи някой следващ път

пак да се влюбя, въпреки последния,

то ще е в някой, може би напред

избягал към върха -  далеч пред мене...

 

То ще е в някой неочаквано красив,

дошъл с идея, знаме и знамение -

поет и учен, още талантлив -

и повече от земните ни гении.

 

Той ще е огън - страшно упорит,

ще иска, ще умее да се бори

и ще увлича  като в древен мит

след  себе си тълпи, народи, хора...

 

Дали той ще е скромен исполин

или ще носи всичко в дребно тяло,

той може да е незаченат син

или пък мое криво огледало.

 

Ако се влюбя някой следващ път

то не очаквайте земетресение:

ще бъде оня неизучен взрив ,

след който раждат се вселени.

 

Обикновено когато говорим за квантовата теория, първата ни асоциация далеч не е поезия. Но вече имаме опровержение - представям ви литературното сдружение "КВАНТ". Творчески кръг Квант, а от тази година - Квант и приятели бе създаден през април 2006 година. Той включва поети, физици, музиканти и интелектуалци, които се интересуват от квантовата теория и от поезията. Всъщност в състава на кръга Квант и приятели има и такива, които пишат и стихове, и творят наука едновременно.

С нас е Розалия Александрова, която ще ни осветли за връзката между литературата и квантовата физика.

 

За да направим добро впечатление на нашия шеф - Иван Богданов, решихме и него да представим по-лирично. За да бъде пълна изненадата, неговите стихове ще прочете Петър.

Никога, Никъде

Ще се срещнем никога,

в ден, изпаднал от календара.

В часа, който часовниците

никога не показват.

На място, неотбелязано на картата.

Ще се срещнем,

моя несъществуваща,

неродена, все още

не целуната,

невъзможна моя.

Ще говорим за несбъднати неща,

ще чертаем невъзможни планове.

И само вятърът ще отнася

думите несъществуващи..

Никога.

Никъде.

Ще се срещнем с теб,

Никоя моя.

 

Отново каним Яким на сцената, но в друга роля. Този път той ще представи политическата сатира на Валерия Тодорова, събрана в сборника "Набат".

А сега посрещнете с много усмивки Стефан Стефанов. 

Представя се Стефан Стефанов - "Усмихни се"

Състезание

Енергото и топлофикация

показаха квалификация

в голямото състезание

за народното изтезание.

 

Гордост

Загина горд.

Смачка го "Форд".

 

Нима забравила си ти

нашия сигнал?

Нима забрави и парите,

които в заем бях ти дал?!

                                       

Приближаваме се към финала на тази вечер с Ради Радев и неговите "Гротески"

Ако доде баба мара - шъ завърши.

Маро, де си в тази жега? Скри съ кату ут пужар. Се зъ тебе съ углеждъм. Фърлям карти, фърлям зар да ми кажът ко си праиш в чумавите знойни дни, ала картите си траят, заръ на калъч сиди. На мурету ли съ плакниш? Или си на планинъ? Да ни би дъ съ забакваш с чуждинци нъ уйдурмъ? Тук, нъ селу е прухлада, остър вятър ни витрей. Зимиделиету страда, и щурчету, тъжну пей... В кръчмата е гъстълак, веселба и... плач зъ тебе. Де зъбегна Маро пак? Питъм, щот ми много дреме. Искъм да ти съ уплача, остра болкъ ма върти. Дофтура смини илача, водкъ ми принъзначи. Идвай си, чи ни издържам, бъркам дозъта си май. След цяръ, аз се пупържам, гоня кучитата с лай... Липсваш ми. Разбра ли, Маро? И прасето гавърдисъх... От сълзи, очите парят даже и у стих прописъх. Жътва е. Синей нибето. Слънцито кът пещ гори. Маро, туй е общу зето. Тук биз тебе не въри.

-----------------------------------------

43(резервен). Тук беше мястото на нашата колоритна баба Мара, но тъй като тя не дойде, ще трябва да завършим вечерта без нея. Сега можете да закупите книги и да вземете автографи от авторите, а след това ви каним да се присъедините към нашия купон, който ще бъде в ............

КРАЙ

Прочетена от 2708

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси