Не обичам да пиша репортажи. Това се състоя, онова беше прочетено, присъстваха почетни гости /няколко гръмки за деня имена/ плюс кьораво и сакато и, разбира се, наша милост...и какво от това? В един репортаж се нахвърлят факти, но се губи душата на онова, което е, така да се каже, извън кадъра. А това, което е вътре в самия кадър, се приема за даденост - и някак олеква. Ето защо за премиерата на Камелия Иванова ми се иска да напиша нещо извън канона. Защото такава си е и самата Бакара от сайта „Буквите".
Всъщност отидох с нагласата, че това ще е една авторска вечер като онези, с които сме свикнали - четене, суперлативи за автора, ръкопляскания, винце „средна ръка"...А после много „ах" и „ох", комплименти - заслужени и незаслужени...и разбираме /за кой ли път!/, че човечеството се е сдобило с още един гений.
Но останах излъгана в очакванията. И не само защото нямаше превземки и префинена претенциозност, а защото всичко си беше простичко, естествено, трогателно. Не се заблуждавайте, Камелия се беше подготвила доста солидно, защото няма нито една добра импровизация, зад която да не стои порядъчно количество вложен труд! И може би на първо място трябва да отбележа, че нейният празник се състоя в навечерието на рождения й ден, а подобни дати винаги водят към вглеждане в себе си, към самоанализи и опити за честна самооценка. Това се опита да направи и Камелия - затова нейното „Аз съм..." не прозвуча фалшиво.
Както вероятно знаят мнозина от читателите на сайта, по образование тя е психолог. И тъй като целта на вечерта явно не беше единствено да представи новата й книга, а самата Камелия Иванова като личност пълнокръвна, богата, с много лица, дръзка и ранима едновременно, то и събитието едва ли би правилно да се нарече „премиера", „литературна вечер" или нещо от този род.
Защото всички видяха в Камелия психолога чрез етюда, който тя разигра с майка си и чрез психологическия тест, който проведе с публиката.
И всички разпознаха в нейно лице редактора - чрез развълнувания разказ на Лариса Ангелова за тяхната съвместна работа.
И станаха свидетели на разностранните й интереси и възможности като автор - чрез представянето на последната й книга.
„АЗ" е един чудноват сборник, на чиито страници ще откриете и творби за Карл Гилдея и Кнут Йодегорд, и изследвания, посветени на Дебелянов и Пенчо Славейков, и вълнуващи редове за присъствието на „Таганка" в България, и плодовете от съвместните с Д.Фролошки литературно-критически търсения в областта на българската литература, и приказки - защото у Камелия детето е живо и обича да разказва приказки, и всичко онова, което я вълнува...Сплав от различни жанрове, чийто обединяващ център е личността на Камелия, която показва, че тя е не само добре познатият администратор от „Буквите", не само момичето, което пише стихове и само си илюстрира книгите, не само приятелят, който е готов в труден момент да подаде ръка...
И цялата зала се потопи в атмосферата на любовта - чрез щедрия жест на Камелия да разбули и най-скритите кътчета на душата си чрез своите откровени изповеди, чрез песните на приятелите бардове, които беше поканила, чрез посвещението, което нейният гост Олег Чулев импровизира специално за нея:
Да дадеш едновременно шах
на черния цар и на белия,
да вкараш и двамата в грях -
трябва да си поне малко...Камелия.
Е, след тези стихове едва ли някой, който не е бил онази вечер в залата на читалище „Хайтов", би се усъмнил в това, че Камелия наистина е разголила до дъно душата си, щом посвещението-поздрав, което получи вместо наздравица, така вярно я е уловило!
Попътни ветрове, Камелия!
Прочетена от 2106