Културни новини

Човекът търси малко топлинка

Илияна Делева (ила)

 

Зима е. Януарска вечер. Софийското задръстване - нещо обичайно. Тролеят се влачи точно колкото да поговоря по телефона с двете си дъщери, с баща им и да напиша един дълъг есемес. И после кажете, че Люлин не било град край София.

За втори път през този месец Културен център Люлин е домакин на Литературния салон. Там искам да бъда. Защото някак неусетно сравнявам няколкото си посещения през миналата и по-миналата година и това от по-миналата седмица. Предишните салони - подредена зала като за конференции, отпред маса с цветя и елегантен водещ. На последната - кръгче (по-скоро елипса), любимата ми фигура, а посетителите насядали и с чаша вино в ръка споделят удоволствието от картините на художници и стиховете на поети. Това очаквам и за това отивам.

Нахълтвам, естествено закъсняла, та 18.00 е твърде ранен час. (Да отбележа, че не бях последната.) Почти прекъсвам с тупуркането си една рецитираща дама. Вероятно носът ми е изглеждал замръзнал, защото Краси Маджаров ме кани да изрецитирам нещо стоплящо и аз смело хвърлям кожуха и започвам с един летен пейзаж.

След това Димитър Милов небрежно хванал цигарата в ръка се връща към ролята си на водещ, или в такава интимна вечер е по-добре да го нарека „тамада". Вечерта продължава с още стихове, с музика, с разговори. Приятно е да чуеш новите неща на пишещите хора. Приятно е да се замислиш за красотата на словото. А най-хубавото е, че в замръзналата зимна вечер, в хладната зала на културния център човек намира малко топлинка в поглед, в дума, в стих...

Малък Сечко чука на вратата. Може да е мразовито, но в две вторнишки вечери ще намерите от тази топлинка, почти на  края на града. Опитайте.

Прочетена от 1941

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси