Беше дъждовна септемврийска вечер. Притеснен, авторът се въртеше пред входа на читалище "Хайтов" и току повтаряше
- "Как може точно днес да завали?!"Въпреки дъждът, хората идваха и пълнеха залата.

В един момент най-неочаквано се разнесоха звуците на "Сватбения марш" и една руса дама, с кожено яке /не, не беше мениджърката на "АквилА"/, с микрофон в ръка откри премиерата.
Това беше изпълнителният директор на Фондация "Буквите", която, както тя самата каза, ще се представи в две роли - на Водещ и Редактор. Облечена в кожени дрехи, подобно мениджърката на "АквилА", тя накратко разказа за какво сме се събрали в тази зала - да представим първия роман
"Справедливост за всички" на младия автор Георги Вуйков.
- Няма да ви разказвам за книгата или поне не още - каза тя и с елегантен жест даде думата на управителя на Фондация "Буквите" и издател на книгата - Иван Богданов.

Той посрещна с гърди развалените домати, яйца и всички други поздрави към младия автор и разказа какво всъщност го е накарало да издаде тази книга:
- Чел съм много книги за музикални групи. В повечето се говори за трудното им начало, до момента, в който някой ги открие и след това се разказват само интересни факти от турнетата им. В тази книга е описано добре, че трудното започва после. Пробивите в световните класации водят до турнета, записи, репетиции, саундчечкове, интервюта с медии и работа, работа, работа. Хобито плавно преминава в работа, приятелските отношения - в колегиални. Нервите не издържат и започват спорове за дребни неща. В един момент момчетата се споглеждат и си казват - "Какво става. Ние ли сме онези приятели, които делихме всичко?".
Самият автор също усети тази промяна - как в началото писането на романа му беше хоби, а след това се премина през редакции, корекции, спорове с редакторката. Накрая беше готов на всичко, само и само най-сетне да се издаде този роман. Чест му прави, че издържа докрай.
След тези думи зазвуча 'Хубава си, моя горо" за да напомни на всички в залата, че героите от романа, навсякъде гордо заявяваха, че са българи, нищо че изнесоха само един концерт в роданата си страна. "
Какво да се прави в страна, в която де факто няма шоу бизнес?!" - пита и авторът на страниците на романа си.

Приседнала на стъпалата на сцената, Камелия Иванова, в ролята си на редактор, разказа как е протичал процесът на редакция, как често героите от книгата са се проектирали върху едни реални момчета,които имат всичко, освен дисциплина и колко често й се искало да каже на автора - 'Не
, не беше така, не този, другият каза това!".
Разказа и за споровете с автора, за трудно постиганите понякога съгласия, за тежкия процес по редактиране на книгата. Отбеляза и едно от най-ценните, според нея, неща в тази книга. Това, че авторът не стои в ролята на безличен, безпристрастен и мъдър разказвач. А напротив. Той търси диалог със своя читател, търси обратна връзка. Разказва, сякаш са приседнали с читателя на една маса и си говорят.
С неочакван театрален талант, Георги Вуйков, много картинно изигра онзи процес, който превръща писането в работа. В тежка, отговорна и понякога дори досадна работа. Работа като всяка работа. Опита се да покаже на присъстващите в залата какво означава да си писател.
"Сега това така, а тази дума тук да контрира на другата, а това изречение да поясни предното... не от това няма нужда, читателят не е идиот.. я, май се получава, о, нееееее я всичко в коша..." - това е накратко онази борба със себе си, с героите, с романа, с желанието на едната част от автора да разказва, да разказва и сблъсъка й с онази, която казва "Край".

Имат ли реален прототип героите от романа? И кой е Матей Иванов, по идея на когото е написана книгата?
Тези въпроси получиха отговор, когато на сцената, в черно рокерско облекло, излезе Матей и запя "Волни като птиците...". След това изпълни и още две от песните, често споменавани в книгата - "
Метални криле" и, разбира се, "Стих от звезди". Той нахъсваше публиката, често и подаваше микрофона и пееше заедно с нея припева:
"... и ми остана само тиииии
един стих от звездиииии".
Най-накрая думата беше дадена на негово величество Автора. Той разказа как му е хрумнала идеята за книгата, как се е развило действието, през какви перипетии е минало. Разказа и за проблемите с художниците, докато се роди тази корица. Едно от първите предложения е било снажен момък, в ръцете с бухалка с надпис - "Справедливост за всички".

Авторът отговори и на много въпроси от публиката. На интересния въпрос - каква, все пак, е основната му професия, той показа на питащия служебната си карта, което доведе до взрив от възклицания.
Най-накрая се стигна и до чакания от всички момент - раздаването на автографи. Получил предварителни инструкции и с подарената от редакторката химикалка, авторът смело започна да разписва бързо намаляващата купчина книги пред него. Един от първите автографи беше към редакторката - "На Ками,
необходимото зло за всеки писател".
След като и последният желаещ получи своя автограф, действието се пренесе в близкото заведение и там "
сред шеги и закачки", както обича да пише авторът, вечерта премина от творческа в напоителна.