Последният ден на септември е. В Люлин. Една пломба между две невзрачни панелки. Но влезеш ли вътре попадаш в друг свят. Светът на Културен център „Люлин”. Светът на светлината, на духа и на …тази вечер и на живописта. По стените са картините, за които са дошли част от хората. Подслушвам разговор на специалисти?:
„ –Какъв е нейният стил? – Ти какво ще кажеш? – Но тя навсякъде е много различна.”
Димитър Милов посреща всички с Добре дошли. Поздравява директора на културния център Мария Арнаудова и председателя на читалище „Пламък” Чавдар Хосемов, които са главната причина Люлин да има истински празници на духа. Не пропуска да се похвали с внушителните числа: 50 изложби и 100 литературни вечери.
Отец Ангел от нашата си, люлинската църква отслужва водосвет и отправя молитва за Културния център и хората, които се трудят в него. Говори за светлината на новия творчески сезон и за това колко хората създаващи красота са ни нужни.
Димитър Милов като истински любезен домакин обеща кратко представяне на изложбата на Ирина Робева – Терзиева, кратко литературно четене и дълъг коктейл.
С голямо вълнение микрофона пое Любомир Терзиев. Но разбираемо, бе му трудно да говори като изкуствовед. „познавам я защото 22 години живея с нея, а тези картини са рисувани на масата в стаята до нашия хол.” За това и подходи към изложбата като един колекционер. Разкри личното си чувство към всяка от картините на Ирина: и към Вавилонската кула, със залепените по нейната меланхолия яркочервени целувки, и към серията от седем Венециански прозорец, рисувани на ръба между фигуралност и абстракция, между „една споделена Венеция и поглед някъде там…”, и към двойката градски пейзажи, които симетрично се гледат един друг, но в светлата и тъмната част на денонощието. Спря се и на трите картини с цветя, които „чинно и подражателно повтарят реални форми върху черния фон”
Дойде ред на представянето на поетите. Не би могло без тях в навечерието на първи октомври! Пред микрофона застанаха живият класик Янко Димов и апостолът на поетичната мисъл Воймир Асенов, който ни припомни, за наближаващия ден на Свети Дух, крепял винаги България. Боян Ангелов разкри любовта си към Люлин, който става все по-красив град в мегалополиса София, а Александър Михайлов свърза багрите на картините с багрите на поезията. Свои стихове споделиха Нико Стоянов и Орфей Петков и поетесите Николина Шишкова и Веселина Спиридонова.
Към микрофона имаше още протегнати ръце и души, но Д. Милов безмилостно отсече, че е време за шампанско и за обещания дълъг коктейл. В светски и поетични разговори времето отмина неусетно и чашите останаха почти недопити…
Разделихме се с пожелание за нови срещи в Културен център „Люлин”.
Прочетена от 2386