Греховност
Весела Лулова Цалова
ИК Славяни
Литературни вечери на Кръста е събитие за Лозенец и София, което среща книги и автори с читателите в читалище "Пенчо Славейков". Този четвъртък заглавието на представяния роман "Греховност" привлича различни хора - тийнейджъри и възрастни от квартала, изкушени от перото и най-вече любопитни читатели. Преди началото са първите продажби и нетърпеливото разлистване на страници. С огромен есенен букет влиза фина елегантна жена - авторът Весела Лулова Цалова.
Вечерта открива Романьола Мирославова. Започва с една от притчите на Ницше - тази за щастието, защото асоциацията за зрелите плодове и меда, който тече в жилите е асоциация, изключително подхождаща на човека и твореца пред нас. Весела Лулова Цалова е преводач от италиански и журналист на свободна практика, тя е издала стихосбирката "Несретни стенания", а "Греховност" е първият и роман. Отдавна член на Съюза на българските преводачи, благодарение на нея сме се срещали с "Истината за Али Агджа" на Анна Мария Тури, с "Тиранинът" на Валерио Масимо Манфреди, "Закуска в полунощ" на Звева Казати Модиняни и стиховете на Марко Бадзатo. Честити и приемането в СБП и оставя критика Благовеста Касабова да ни разкаже за романа, който ни е събрал.
Бл. Касабова започва с анализ на заглавието, което насочва към особен тип размисъл, защото "грях", според нея, е дума на изчезване в съвременния български език. Но пък това заглавие най-точно отговаря на съдържанието на творбата. Основната сюжетна постройка се издига върху незачитането и грандоманското високомерно отношение към нравствените норми. Главните герои, Оливера и Мауро, са сложни и многопластови образи, а включването на нови персонажи води до възходящото разкриване на преживявания, драми и неочаквани открития. Критикът завършва с това, че смисълът на романа е в силата на любовта, любовта над всичко, над грехове, съмнения и страдания; в идеята за духовното оцеляване на съвременния човек. Изтъква, че езикът на автора е изчистен, топъл, поетичен.
Романьола Мирославова продължяава с притчата на Заратустра, но този път за сянката и оня зов за помощ, който истинският творец винаги чува. Идва времето да чуем гласа на Весела. А тя благодари на всички, без които животът и писането не биха били това, което са, и призова да излезем навън, защото виното кипи. Но до този момент имаше още време - имаше хора, които не можеха да сдържат желанието си да кажат някоя дума за Весела, за романа…
Павлина Павлова искаше да сподели невярата си, че това е дебют; един младеж от публиката помоли да импровизира на пианото по преживяното и по прочетеното от Весела стихотворение "Избор", а редакторът на романа Димитър Риков ни разкри, че финалът е изключително интересен, защото задава въпросите: "Защо изобщо…?" и "Нима…?"
Водещата за последен път цитира Ницше и пожела: "Има още много блажени острови, оттегли се на тях и пиши, докато можеш".
Прочетена от 1965