Или малки истории в големия град. След 5 часа, градът сякаш забавя ритъма си. Хората си тръгват от работа, виждат се с приятели, разхождат се в парка, прибират се у дома, отиват на кино…
Срещат се, влюбват се, разделят се..
Тази малка книжка със стихове е едно вълшебно сандъче. Отваряш го и отвътре изскача синя рокля, посипана с капки от дъжд. Поглеждаш отново и хоп, вече си на плажа, с коктейл , а морето се плисва с тих шепот. Лятото намига дяволито като стар вълшебник. Спуска се по гърба на небето, рисува смокини, връзва люлки.
Харесва ли ви това усещане на свобода и безметежност? Кога за последно лежахте на някоя цветна поляна и слушахте щурците? Кога се люляхте в хамак, докато денят избледнее и изгреят звездите? Кога за последно казахте „Обичам те.“? Кога душата ви разпери крила? Кога се събудихте с усещането, че ще се случи нещо хубаво? Кога целунахте с мокри устни любимия човек, под дъжда?
Не помните? Значи е време. Следобед, някъде към пет.
ГРАДСКО МОРЕ
Следобед, някъде към пет,
когато крача към трамвая
и бързам да се срещна с теб,
и за морето си мечтая…
Ти знаеш, смееш се смутен,
ръка подаваш ми да сляза
и със замах морето в мен разплискваш…
Вече съм на плажа.
Коктейл с чадърче, с много лед.
Вълнува се така сърцето.
Следобед, някъде към пет,
на сол ухае край морето.
Прочетена от 578