Разказвачи на книги

"Имаго" - Изабел Алиенде

Нина Иванова

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.

Тази книга лесно би могла да се казва точно така - "Портрети на бащи". Така озаглавената тайнствена изложба свързва Ваня и Миша - главните герои, а после и още няколко деца и става причина те да преоткрият връзката със семейството си, както и да изградят нещо ново и силно помежду си. Вместо това обаче е избрано по-завоалираното заглавие "Имаго". Досега за мен тази дума означаваше единствено онзи етап от развитието на насекомото. В това също има метафора, приложима в случая - за тези деца, готови да излязат от обвивките си и да разтворят криле. Но изглежда тук заглавието е породено от друго значение на думата "имаго" - "неосъзнат прототип на близките, изработен в детството, който в последствие определя и отношенията с околните".

Освен заглавието, и анотацията добавя още една , е, не точно загадка. Написано е, че "Една буква бележи този първи роман на Изабел Абеди. Това е буквата "Ф", знак за неговата фантастичност." Което звучи ужасно глупаво, но може би на немски изглежда по-добре. За едно съм съгласна  - "Имаго" е фантастична, и то не толкова като жанрова принадлежност, колкото като суперлатив. Тя има късмета преди нея да прочета "Кажи на вълците, че съм си у дома", една от най-въздействащите юношески книги, които съм случвала, и това затъмни леко ефекта от "Имаго". Но и така намирам книгата за изключителна, като послание и като изпълнение.

"Имаго" е книга за тийнейджъри. Но не за тази част, която напира да е като възрастни, а тази, която е все още детска. "Имаго" е книга за бащите - които имат, които нямат, и които търсят.

Образите от "Портрети на бащи" бяха до един шедьоври. Не се ограничаваха само до тайнствените персонажи зад рамките в галерията, достъпна само за малцина. В изложбата се включиха и бащите на Брита, на Йо, на Алекс. Всички тези портрети бяха изкусно изградени, не винаги красиви, но винаги извикващи емоция. Както казах - шедьоври.

Романът завършва точно преди срещата на някои от децата с бащите им. И се радвам, че стана така, това е един от случаите, където с две ръце съм „ЗА“ отворения край! Не знам какво ще стане в света на книгата зад последната страница. Надявам се Йолан наистина да заработи прошката си. Защото колкото и да е хубаво, че се е сетил за децата си, това няма да върне тези 13 години назад. Нито ще премахне безсънните нощи на Ваня, прекарани в чудене, счупените чаши и загубената вяра на Йо, болката от "Та ти дори не знаеш кой е баща ти!". Няма да изтрие синините по лицето на Миша, гнева в музиката му, алкохола в чашата на майка му. Ако Йолан иска прошка от децата си, то по-добре да се потруди наистина яко, за да я заслужи. Още не е късно за прошка.

И може би някъде има и галерия със семейни портрети. И след време, децата на тези деца ще получат покана именно за тази изложба.

 

 

Прочетена от 490

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси