Нови български книги

Иван Радоев - поетът, който победи цензурата

Иван Богданов

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ


От мене не можеш да очакваш нищо.
Не мога да ти дам нито слънцето, нито луната,
защото те си принадлежат взаимно.
Не мога да ти дам нито къщите, нито предметите,
защото те принадлежат на други.
Не мога да ти дам нито самотата, нито обидите,
защото те принадлежат на мене.

От мене не можеш да очакваш нищо,
Освен една кратка лъжа за щастие.
Ако тя ще ти стигне за цял живот,
да тръгваме.

Кой съм аз ли?
Аз съм този, който губи.


СТАРА ИГРА

О, това е стара детска игра!
С драматичен финал
върху тротоара, разчертан за подскачане.
– Дай си ми куклите! На ти парцалите!
И всяко дете смъртно обидено
в противоположните ъгли потъва.

Един ден, а той беше пролетен,
и ти така прибра внезапно косите си,
взе си своите устни от моите,
блъсна съня от очите ми,
срита моите думи “почакай”, “защо”,
грабна дългите си бедра
и с остри крачки разплака улицата надве.

На другия ден децата са пак на тротоара –
играта е стара, безсмъртна.
Защо не идваш?
Вече толкова години подскачам
върху тебеширените квадратчета!


БОЛНИЯТ

Аз съм болен. От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене –
два реда въжа.
Крива стряха.
Коминът – съборен.

Идва есен. Дъждът заваля.
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?

Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал –
За да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.

Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизличим!


ФЛЕЙТА

Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре. По-студен съм
от бедствие –
от пожар през зимата.
Аз вече не съм причината,
а следствие.

Кондукторе,
ние, мъртвите, сме граждани,
които се возят безплатно –
не вярвай в прераждане!

Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре.
Даже вчера намерих една бедрена кост,
прилична на томахавка.

Тя заемала някога
своя анатомически пост –
но с една твърде малка поправка
я превърнах на флейта.

Ах, какви звуци излитат от нея –
кръгли и правилни
като нули!
Не сте ли ги чули?

Слушайте, живи!
Не вярвайте в рая!
Слушайте, живи –
умряла е тая!

Стане ли дума за рая,
сред мъртвите пада голям смях…
Тук няма нищо.
Даже няма и страх.


ПОЕЗИЯТА УТРЕ

Бягам от мястото
толкова много без думи
и аз не съм същия!

Сбогом лице чуждо и кръгло
колкото и да се приближаваш
чужденецо!

Пи-пи! Пи-пи-пи! Пи-пи!
Еридан пие кваркове,
а не осъмва.
Пи-пи!
Дълги чорапчета на къси вълни.

Звероукротителя умря
с кожа на лъв и две -
и нищо в нищото само
рибената кост е заседнала.
По-добре е бесилката
църква с дълъг език.

Дезиксирибонуклеинова,
рибонуклеинова,
рибо-нова,
нова!

Какво? Не е ли зелено?
Дадох началото и Него!
Чакам завръщането
и пеещия часовник.

Останалото е възможно
и никога.

Казах!


ПОЕЗИЯТА ДРУГИДЕН

Ооо!
Еее!
Иии!
Ааа!
Ауу!
Фърр!
Пльос!

 

Прочетена от 2709

Биография

Иван Дашев Радоев, български поет, драматург и журналист, е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 г. е приет за член на РМС. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г. Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/. Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят по българските театри. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г.

Умира на 10. 07. 1994 г. След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси