Хипермерност

Нови български книги


Когато носиш име на звезда - за книгата "Хляб по безлуние"

Божидарка Божинова | 2020-11-10


Когато носиш име на звезда и умееш красиво да подреждаш думите в стихове, цялото небе се изсипва в шепите ти и озарява всеки написан ред. Такава е поезията на Стела Костова – поетеса със звездно име и перо на вълшебница. Независимо дали пише за красотата на родната земя, за житейските уроци, за смирението или за любовта, поетесата рисува с думи неповторими картини на човешката душа във всички нейни измерения.

В новата си стихосбирка „Хляб по безлуние“ Стела Костова е събрала в ярко съзвездие стихове за красота и любов, за болка и възмездие, за сезоните в природата и в душата. И над всички цветни, проникващи до най-скритите ни кътчета, думи блести небесната сестра на авторката – Луната. Когато нощта е студена и небето тежи, луната сяда, „премръзнала, бледа“, на прага на жената със звездно име и намира дом и утеха в душата и в стиховете ѝ.

Луната е неизменна и вечна, многоцветна и сезонна като любовта. Тя грее, красива и влюбена, когато „вечерта обува кораловите си сандали“ и брегът е „пясъчно щастлив“. Тя е студена и разплакана, когато чува „най-тъжната моминска песен“. Луната е вярна сестра на влюбените и вижда всичко, и „говори с квадратни очи“. А когато грехът пробива нежната броня на душата, тя „притъмнява от срам“ и „навежда засрамено взор“. Луната е огледало на влюбената душа. Когато любовта е ранена и „в тъмното умират вълчици“, луната мълчи, оглозгана и глухоняма, и „с празна гръд търкаля проядени зеници“. А когато любовта си тръгва с последно, горчиво „Сбогом“, луната като „златен вълкодав“ се увива около греха в отчаян опит да запази душата цяла.

Дори във време на безлуние и безлюбовие Стела Костова успява да извае с думи и със сърце нова, приказна луна и да ѝ вдъхне живот. И малко преди разсъмване да я търкулне „по металните жици... до близкия бор“. За да тръгне по небето и да се гони с немирния вятър, а после да избяга като житената питка и да хукне по полето, да танцува с макове и синчец в узрялата ръж. И когато се насити на среднощни лудости, да се върне, сладко уморена, в уютния дом и в прегръдката на думите на своята звездна сестра.

Непременно прочетете „Хляб по безлуние“, защото там ще намерите безкрайни звездни пътеки, по които можете да тръгнете към сияйното нощно небе, към изгрева и към себе си.

 

Книгата може да бъде поръчана оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=547


2020-11-10 | Прочетена: 148