Песни за вечната любов

Борис Пелих


Борис Пелих
Песни за истинската любов

ISBN 978-619-154-437-0

Когато гостът за юбилея Цветан Илиев - журналист от в. “Пенсионери”, пристигна в читалището на името на светите братя в столичния квартал Красна поляна, той съвсем сериозно попита: „Нали 70 ще му честваме на Маестрото?” А неуморимият музикант, виртуозен акордеонист, композитор и ръководител на най-популярните читалищни и пенсионерски вокално-инструментални формации в столицата закръгли своята достолепна 80-годишнина.
Борис Потапович Пелих е роден в София, но с баща Потап Акимович - висш офицер и руски емигрант от „бялата вълна” след Октомврийската революция, и майка италианка, племенница на известния музикант Пиетро Джакомо Пероти.
Това донякъде обяснява дарбата на тяхната рожба - бъдещия музикант и композитор, наследствения аристократ Борис Пелих. Генът, разбира се, е определящ до голяма степен за аурата и амплоато на човека, обречен на изкуството, но самата социална среда, непреодолимата любов към акордеона и нейно величество Музиката правят от младежа един осъществен музикален талант. Той упорито свири и развива музикалните си дарби навсякъде - и в казармата, и след одобрението на „Балкантурист” и вездесъщата тогава Концертна дирекция - в най-реномираните заведения в столицата, в страната и по чужбина.
Горещата кръв на прадядовци атамани и тази на италиански трубадури, се е вляла в сърцето на този своеобразен „цар на акордеона” от Красна поляна. На неговия бенефис присъства и кметът на района Иван Чакъров, който го приветства сърдечно, удостои го с ценния плакат, на общината и му благодари за тези празници, който Пелих създава за хората от третата възраст не само от района, а и от цяла София. Маестрото беше приветстван и от Томи Йовчев - секретар на читалището, домакин и член на ръководство¬то на Съюза на народните читалища. Своето стихотворение - посвещение на чист руски език му връчи и председателката на читалище „Николай Хайтов” проф. д. ф. н. Искра Арсенова. Юбилярят получи искрени поздравления и от журналиста Цветан Илиев, от Вера Григорова и от други свои съученици (випуск 1953 г.). Редом с него на сцената бяха неговите неразделни спътници в изкуството - оркестър и ВГ „Настроение” и „Виолетките” на район „Изгрев”…
Мисля си сега, след това мило тържество, че такива празници за юбилеите на личности, отдаващи себе си на хората, изкуството и съществото са повече от необходими. Особено в дни, когато уж вече пробуденото ни гражданско общество се раздира от противоречия и омраза… Повече любов ни трябва! - казва маестро Пелих. Любов към музиката, към изкуството и към хората.

Георги Драмбозов


2021-08-21 | Прочетена: 98