Едно от важните неща при създаване на художествен текст е правилната употреба и съгласуване на глаголните времена в него.
При предаване на последователни действия най-подходящо е минало свършено време, независимо дали повествованието се води от първо или трето лице.
„Той стана, обърна се и хвърли с яд фотографията в стъклена рамка право в стената. Изпита облекчение и тиха радост. Потърка ръце и затърси следващия предмет, напомнящ за нея.“
Може и да се употреби минало несвършено време, ако става въпрос за повтарящи се движения или състояния.
„Всеки ден се събуждаше с болезнена тревога за нея и всяка вечер заспиваше с безумната надежда за чудо.“
Минало свършено време добре се комбинира с минало неопределено време, когато героят говори за събития, информация за които е получил индиректно. Това глаголно време е подходящо и ако персонажът обсъжда действия, съобщени му от други лица.
„И тогава разбрах, че ме е лъгала хладнокръвно месеци наред без причина. Просто е искала да задоволи някакъв свой детински каприз. Казал е народът „Гледай майката, взимай щерката“, но май много дълго съм бил глух.“
Пейзажните описания също имат своята глаголна специфика. Минало несвършено време и глаголи от несвършен вид са най-подходящи за разкриване красотата и магията на природни явления. Възможна е и комбинация между глаголи от свършен и несвършен вид, но ако сте начинаещи, заложете на първия вариант.
„Планината мълчеше загадъчно. Облаците разперваха бели пръсти, докосвайки зелените очи на дърветата, които затваряха зелени ресници. Дори птиците не пееха. И те пазеха тайната на Черната мория.“
Бъдеще време много добре се комбинира с минало свършено или сегашно време, когато повествованието е третолично. Ако сме решили обаче да използваме аз-форма и да водим повествованието от името на герой, бъдеще в миналото е по-добрата комбинация с другите минали времена.
„Знаех, че ме очаква безсънна нощ. Щях да се опитам да спечеля на своя страна поне една от мориите. Още не знаех коя, но със сигурност щях да рискувам.“
Понякога авторите, решили да пишат приказки, се изкушават да използват сегашно историческо време. Класика в този жанр си остават преизказните глаголни форми –„ходили, тичали, говорили, били“. Изключително подходящи обаче са и комбинациите минало свършено - минало несвършено – минало предварително време.
„Таралежко много искаше да помогне на своя приятел. Затова забърза към близкото поточе за вода. Щеше да свари на Зайко вкусна супа от моркови и билки.“
Какви са глаголните варианти при предаване на пряка реч? В повечето случаи героят говори в някое от основните глаголни времена или в комбинация от прости и сложни глаголни времена. В зависимост от спецификата на персонажа, той може да използва и неправилно глаголните форми, ако това е част от речевата му характеристика. Не бива да забравяме обаче, че авторовата реч остава в минало свършено или минало несвършено време, независимо дали пряката реч е цяла или разкъсана.
„ – Защо мълчиш? – попита Бялата мория. – Признай си, че си влюбена в него.
- Ние нямаме право да го изгубим – опита се да се оправдае сестра ѝ.
- Искаш да погубим себе си, спасявайки него? – невярващо разпери ръце другата.“
Ръка за ръка с личните глаголни форми вървят и неличните – причастия, отглаголни съществителни. Те са спасение много често от ненужни повторения на лексикално и съюзно ниво. С времето авторът придобива навик да ги използва, без да прекалява, и така едновременно разнообразява речта на героите в своя художествен текст, но и не позволява ритъмът на фразата да стане тежък и тромав.
„Мислех за нещата, които ме дразнеха, които очакваха да се проваля, да се откажа от идеята да спася Барие.“
Прилагайки казаното до тук, ето един лек и хубав начин за редакция на написаното по-горе.
„Мислех за нещата, които ме дразнеха, чакайки да се проваля и откажа от идеята за спасяването на Барие.“
Добре известно е мнението, че колкото повече глаголни форми се включат в един художествен текст, толкова по-добър е неговият автор. Бих добавила, ако знае как да ги употребява с подходящите глаголни времена, съгласувайки ги правилно.
*Цитатите в колонката са част от романа „Доктор за милиони“ и приказката „Приятели“ от Ина Крейн, подготвящи се за печат.
Прочетена от 11747