Гайтани вежди, снага топола

Хазнатарите на българското слово

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Поредица: ""

(следпразнична колонка)

 Думата „хазнатар“ означава пазител, бранител на хазна – пространство, пълно със съкровища. И тъй като Словото е безспорна ценност, след отминалите бурни дискусии около празника 24 май си зададох въпроса кои всъщност са истински хазнатари на българското слово, книжовността, културата и духовността?

Началните защитници на правото на живот на българската писменост, естествено, са Константин Кирил Философ и неговият брат Методий – хазнатарите, доказали първи във времето, че българското слово е съкровище, което не само трябва да бъде опазено, но и предадено на  следващите поколения.

Ако попътуваме във времето, няма как да пропуснем следващите ревностни пазители и бранители на нашата родна словесност – от учениците на двамата солунски братя, до плеядата възрожденски воини на книжовността ни - творци, учители, будители, радетели на идеята за грамотност, просвета и култура чрез българската писменост.

След Освобождението пуристите, макар и с крайности, отново се опитват да бранят и съхраняват съкровището на словесната хазна, за да не бъде то разпиляно или изгубено. Поети, писатели, учители, публицисти и учени допълват съкровищницата на българското  книжовно наследство с нови богатства и пазят наличните.

През бурния двадесети век и хазнатарите, и грабителите на словесната хазна са многобройни. Въпреки това родното българско слово и духовността оцеляват и прекрачват смело прага на двадесет и първи век.

Съкровищницата на нашата реч днес е подложена на удари от различни страни – агресията на чуждо слово и култури, които благодарение на развитите компютърни технологии са част от живота ни; бездуховността, резултат от ширещата се навсякъде апатичност, безродовост, неграмотност.

Колко е пълна или колко е празна днес хазната на българската словесност и книжовност? Кои са сега хазнатарите, които я бранят? Последните мохикани ли са те и каква ще бъде съдбата на това национално съкровище, когато си отидат? Идва ли нова смяна от хазнатари на нашата писменост, за да поеме грижата за нейното опазване и обогатяване в бъдещето?

Наред с „яловите“ дискусии на празника пробляснаха и разумни мисли, достойно изречени от известни и неизвестни пазители на родната реч. Въпреки всичко български творци защитиха подобаващо нашето слово. Въпреки всичко българският учител показа чисто лице. Въпреки всичко млади хора заявиха, че няма да допуснат хазната на българската книжовност да бъде унищожена или разграбена.

Четящите, пишещите и говорещите на български книжовен език, независимо от своето образование, социална или религиозна принадлежност държат в ръцете си съдбата на нашето „АБ“.  Не само творците се грижат за словесното съкровище на  езика ни. Написаните книги имат нужда от верни читатели, обичащи родното слово.

Библиотеките, читалищата, училищата все още ревностно пазят живо огънчето на духовността и добавят ценности в хазната на словесността, за да не обеднее.

 Нестандартните инициативи за свободни книги на обществени места, в болници, кафенета, влакове, паркове и учреждения придобиват все по-голяма популярност, запълвайки празнините в хазната на духовността.

 „Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство“. Камъкът на неграмотността може да бъде разбит само с постоянните усилия на много капки  - ден след ден, година след година от хазнатарите на българското слово – всички нас, които сме родители, читатели, бранители, пазители. Наш дълг е да предадем хазната с ценни словесни съкровища на подготвени млади хазнатари, за да ни има и след векове.

А дали хазната на родната реч ще бъде празна или препълнена със съкровища - зависи само от нас – от всеки един хазнатар на словото ни, избрал съзнателно да твори на кирилица и  да говори на български език. 

Прочетена от 2400

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси