Напук на модернистичната поезия класическият стих продължава да има свои ревностни почитатели – поети и читатели. Той притежава своя магия, очарование, тънкости, но и подводни камъни, често свързани и с римите.
В стихотворението рима е повторения на еднакви звуци или звукосъчетания в началото, средата или края на стиха - тогава се наричат клаузули.
Безспорни майстори виртуози в тази област сред българските поети са символистите, начело с Яворов, пост символистите с най-ярък представител Христо Смирненски и много други български поети, създатели на омайни творби с перфектна мелодика и съвършени рими.
Макар римуването да не е задължителна част от стихотворната творба, определено е белег за майсторство или липсата на такова, ако творецът е избрал класическия стих. Чудесно съдържание с великолепна поанта, но с елементарни рими е лоша комбинация за поетично произведение, а се среща често днес.
В съвременната българска поезия има множество примери за автори, владеещи добре тайните на вълшебството римуване и такива, които смятат, че с елементарни римушки могат са сътворят шедьоври.
В днешната колонка ще направя бърз преглед на основни факти, които е хубаво да знае всеки начинаещ поет, заел се с творенето на римувани стихове.
Фокусираща рима е римуване на ключовите думи за всеки куплет на стихотворението по оригинална схема, избрана от автора.
Според мястото си в стиховете на строфата се разграничават съседна -ААББ, кръстосана - АБАБ и обхватна рима - АББА.
Съществуват прости (лесен – тесен; вик – лик) и сложни (съставни) рими, съчетание от две или повече думи (де е – бордеи).
Най-добре е да се използват оригинални, изненадващи, точни рими, звучащи мелодично, образувани от различни части на речта – глагол/съществително име, наречие/прилагателно име или друга нестандартна комбинация. (песен – небесен, чезна – полезна, железни – бездни).
Добрата рима се определя от идентичните звуци (акустична рима - град / брат), а не букви (графична рима).
Полезно е поетът не само да знае какво е Анжамбман - пренасяне на част от фразата от края на единия стих в началото на следващия, но и да го използва в стиховете си.
Тук първи път чух възглас: — Престани
да вярваш и да дириш — забранен е
на любовта плодът — и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
Из „Пловдив“, Димчо Дебелянов
Много добра комбинация е и съчетаването на хубави рими едновременно с асонанс или алитерация – повторението в стиха на еднотипни гласни или съгласни звуци.
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
Из “Тихият пролетен дъжд“, Николай Лилиев
Всеки опитен творец знае как да избегне подводните камъни на еднотипните и безлични рими, а начинаещият се нуждае от теоретична подготовка, много практика, редактиране и упорито овладяване стъпка по стъпка тайните на класическия стих.
Разбира се, римите са само брънка от онова, което трябва да овладее поетът, впуснал се в бурното море на поезията – образи, емоция, вътрешен ритъм, идея, синтаксис, лексика – всичко изброено плюс талант, умение и вдъхновение създават магията на онези стихове, които разперват криле във времето и хранят жадните за поезия души.
Прочетена от 1432