На Коледният панаир на книгата (през декември 2016-а) НДК ми заприлича на „Титаник”, „Титаник” с кила нагоре, с главата надолу. Не обърнат „Титаник”, а „Титаник” наопаки.
Като в онзи – истинския, всеки етаж беше определящ за класата на пасажерите си, но в онзи – истинския, по-високият етаж беше за по-висшата класа, а в модерния му български епигон – обратно. Ако приемем за по-висока класа по-мощните и изглежда разполагащи с по-голям бюджет издателски групировки.
Те бяха на партера; на първия етаж се намираха тези, които ги следваха по социалната стълбица (или хранителната верига), на втория – следващите тях, и така в съответния ред.
Аз бях на четвъртия. Чувствах се чудесно поради хиляди причини. Най-вероятно по-щастлив от изглеждащи далеч по-облагодетелствани социално от мен. Както навярно е било и на онзи кораб. Имало е не един или не двама, при това без визията на Леонардо Ди Каприо; едва събрали пари за билет, при това за общото помещение, там някъде – долу в трюма, на чиято радост е можело само да завиди отегченият пасажер, намиращ се в луксозните класи – там, някъде горе.
И тъй до сблъсъка и потъването на титаничната рожба на човешкия гении и инженерна мисъл или до потъването на българската култура (както ми се струваше, че се случва около Коледа).
При потъването на кораба, първи загиват онези, които са в по-ниските нива на кораба. Логично. В по-високите, имат шанс да бъдат спасени. Логично.
Логично е също в НДК и с потъването на културата да е обратно. Намиращите се по-ниско, по-близко до публиката, да оцелеят по-дълго.
Проста търговска логика. Или логика на плъхове, намиращи се на потъващ кораб. Но все пак логика.
Заинтересованите читатели ще идат до своя щанд, но както във всеки бизнес, и книгата разчита И на масовия потребител, а той трябва да бъде улеснен, а понякога дори продуктът да му бъде натрапен (неприятно, но факт). Намиращите се на по-недостъпни места стоки са по-трудни за продажба.
Само че…
Не било точно „Титаник”, уверих се на пролетния панаир. Онези, които научиха за мен на Коледния, ме търсиха и сега; плюс тези, у които в изтеклите месеци предизвиках интерес. Инак казано, до мен достигнаха по-малко, но по-заинтересовани от творчеството ми читатели. По-голямата недостъпност се оказа необходим филтър.
На Пролетния панаир подобно „класово разделение” не видях. Явно беше осъзнато, че е грешка. И най-радостно е, че „Титаник” не потъва.
Или че българската култура е не точно „Титаник”.
Прочетена от 482