Гайтани вежди, снага топола

Последните дни ме питат - какво си се захванал с Latinka Zlatna?

Не познавам лично тази жена, оказа се, и че никой от хората, които питах, не знаят името и.

Но то не е толкова важно. Защото Латинка Златна не е толкова конкретен човек, колкото обобщаващ образ на войнстващата посредственост.

Не в турбофолк варианта на Секирата, образ, който бързо се изчерпва, а в оня тих образ, който казва - "мен много са ме нападали, но едни хора ми казаха, че пиша добре и аз им вярвам"- и продължава да залива около себе си с графомания.

Проблемът не е в това, че такива хора се опитват да пишат. Нито в това, че издават близо 10 000 подобни български заглавия годишно. Едно скъпоструващо, но вероятно разпускащо хоби. Арт терапията е добре работещ клиничен метод и действително освобождава голяма част от негативната енергия.

Проблемите започват тогава, когато латинките решат, че правят изкуство и започват да го налагат. Всички критики срещу тях се приемат на лична основа - "той/тая ме мрази" и за секунда не се замислят, че може би грешките са при тях.

Латинките са по-опасни от фолка. Фолкът е очевадно кичозен и е лесно на добрите поп и рок певци да се разграничат от това.

Латинките са като онази проникваща навсякъде мухъл. По всички сайтове има Латинки - някъде думата им се чува повече, другаде по-малко.

Латинки са и 23-мата души, които ми писаха мейл, че „Зграда"-та в заглавието на предната колонка се пише със "С". Латинки са и близо 500-те, които по най-различни канали - мейл, скайп, кю, ми изпратиха петицията за запазването на българския език, без поне малко да се заинтересуват какво е това, и че проблемът е решен още миналата година, а сега само разбутан заради изборите.

Всъщност, като се зачетох във форумите, в които се обсъждаше тази тема, реших че явно този закон е влязъл в сила отдавна, защото повечето от форумниците пишеха на неразбираем български.

Латинките са причина и качествените автори вече да избягват да участват в конкурси. Така избягват унижението да бъдат номинирани заедно с тях, както ни се случи на нас миналата година за наградата "Хр. Г. Данов".

Затова конкурсите масово започнаха да не връчват първа и втора награда /където имаха смелостта за това/ или просто затваряха очите си и награждаваха каквото дойде, както се е случило на наградата "Пенчо Славейков" на СБП и едноименното читалище.

За какво ни е този път, ако не води до храма? - питаха в култовия филм "Покаяние".

За какво да съществуват Буквите, ако в тях ще пишат основно Латинки?

Прочетена от 1229

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси